Въвеждането на европейската директива срещу дискриминацията в заплащането, целяща пълна прозрачност при формирането на възнагражденията, се отлага за неопределен срок. Новите правила трябваше да влязат в сила от началото на юни, но поради критични забележки от страна на работодателите срокът за обществено обсъждане на законопроекта бе удължен до 18 юни. Експерти предупреждават, че това забавяне крие риск от процедура за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия.
Основната цел на директивата е да гарантира равнопоставеност между половете при полагане на трудова дейност с еднаква стойност в частния и държавния сектор. Въпреки новите изисквания, персоналните заплати могат да останат конфиденциални, но работодателите вече няма да имат право да ограничават служителите при обсъждане на възнагражденията им. Фирмите ще бъдат задължени да остойностяват позициите си според обективни критерии, включващи професионален опит, квалификация и обучение.
Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора отбелязва, че бизнесът подкрепя принципа на равно заплащане, но се нуждае от прецизна методология. Според нея липсата на ясни дефиниции за понятия като „средна работна заплата“ и „равностоен труд“ създава риск от субективни интерпретации и грешки. Работодателите настояват за конкретни стандарти, тъй като четирите основни категории на ЕК – умения, усилия, отговорност и условия на труд – са твърде широкообхватни.
Съгласно проектоправилата работодателите ще трябва да обявяват диапазона на заплащане още в обявите за работа. Служителите ще имат право на писмена информация за средното възнаграждение в тяхната категория, като работодателят ще бъде длъжен да отговори в 14-дневен срок. Целта е да не се допуска необоснована разлика от повече от 5% в заплащането между мъжете и жените за един и същи труд, при положение че към момента статистиката показва 12% разлика в ущърб на жените.
Според проучване от февруари, едва 8% от работодателите в България са били напълно подготвени да изпълнят директивата. Около 82% от компаниите са информирани за изискванията, но 44% от работодателите изразяват негативни очаквания относно влиянието на регулациите върху бизнеса. Въпреки че през 2025 г. високите технологии и фармацията остават секторите с най-високи заплати, а в края на март средната заплата бе над 2550 лева, работодателите прогнозират, че пълното внедряване на законопроекта ще бъде възможно едва от началото на 2027 година.
