Колцентър записва часове за преглед денонощно и обработва неотложни случаи
Медицински колцентър приема обаждания на пациенти от цялата страна 24 часа в денонощието. Той се нарича „Консенто“ и на него може да се записва както час за преглед, така и да се обработват неотложни случаи, които се насочват към подходящ за пациента медицински център. Услугата е единствена по рода си у нас. За нея вече са абонирани близо 50 лични лекари и болници в страната. Това заявиха на форум, организиран от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Целта на форума е да очертае пред лекарите, бизнеса, неправителствения сектор и държавата проблемите пред е-здравеопозването и да покаже добри е-решения.
Платформата за онлайн запазване на час Superdoc се използва вече от 1300 лекари и е с една четвърт милион потребители. 160 000 от тях са намерили своя нов лекар чрез дигиталното решение. Създателите изчисляват, че 850-те хиляди онлайн резервации са спестили 2 години от живота на лекарите и пациентите. 50% от записаните часове за преглед са направени през мобилен телефон.
Онлайн услугата FindMeCure помага на пациентите да намерят своята терапия. „95% от клиничните изследвания се провалят поради липса на желаещи пациенти; само 10% от лекарите в света участват в такива проучвания“, заяви Мая Златанова, създател на платформата. За 2 години FindMeCure е помогнала на 200 000 пациенти в цял свят да намерят своето клинично изследване. „Дигитализацията ще ни помогне да бъдем още по-близо до следващото лечение“, заключи Мая Златанова.
По проект за ранно диагностициране на рак на гърдата с помощта на технологиите и доказани методи за оценка на риска работи софтуерната компания Sqilline. Според д-р Радослав Мангълджиев, началник на отделение по медицинска онкология към СБАЛОЗ в София, дигитализацията дава възможност за индивидуално лечение на онкоболните.
„Аз съм идеалният пациент: на 55 години съм, имам 2 деца и 2-ма възрастни родители“, заяви Росен Русинов. Той прогнозира все по-голямо търсене на дигитални решения, които да осигуряват достъп на лекари, болници, пациенти и техните семейства до актуална информация в реално време. Росен Русинов даде за пример онлайн информационната система „Консенто“ за пациенти, чрез която хората запазват час за себе си и за своето семейство, следят графиците на лекарите, знаят кога са били на преглед и кога трябва да проведат следващия си преглед, правят телефонни, видео или писмени консултации, създават здравен профил на себе си и близките, имат достъп до електронно здравно досие, с историята на всичките си контакти с организацията и лекаря – обаждания, посещения, консултации, съобщения и др. Всички тези данни при това се съхраняват в защитен „облак“. В платформата вече има над 120 000 пациентски профила, направени са над 8 000 консултации и 250 000 телефонни разговора.
Д-р Бранимир Радуилов от „Поликлиника България“ коментира, че макар медицината да е сравнително трудно поддаващ се на иновации сектор, все повече данни свързват лекарите с пациентите. Той цитира Eurohealth Customer Index, според който България заема 31-во от общо 35 места по ниво на дигитализация. Само за 1 година Сърбия се е изкачила до 18 място в международната класация, а Македония – от 27-мо до 16-то, защото са въвели електронно записване на часове и други важни е-услуги.
Дигиталните здравни решения са факт при застрахователите, коментира Светла Несторова, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи. С две кликвания на телефона си пациентите си уреждат преглед, чрез геолокация са напътствани да стигнат до лекаря, и от телефона си дават обратна връзка за прегледа. „Конкурентите ни за клиентско преживяване са Google иAmazon“, допълни тя и поясни, че дигитализацията не е панацея, а средство за поставяне на човека и етиката в центъра.
„Българското здавеопознаве ще върви напред, когато бъде изградена единна национална информационна система, в която различните под-системи работят в синхрон“, заяви Даниела Дариткова от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Тя определи въвеждането на електронен болничен лист като успех, а успоредното съхраняване на някои видове информацията на хартиен носител като „дигитализация по български“. Г-жа Давидкова призова от темата за здравеопазването да не се прави политика, а да „правим политики за здравеопазването“. За д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация най-важното при изграждането на тази единна информационна система са потребностите на пациентите и на лекарите.
Форумът „От болнеолечение към здравеопазване чрез дигитализация“ беше открит от Н. Пр. Мюриел Берсе Коен, Посланик на Швейцария. Форумът е част от седмицата „Иновации за здраве“, организирана от Посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара. 
