Университетските и държавните многопрофилни болници в България функционират с тревожна неефективност, като потенциален ресурс от близо половин милиард лева годишно остава неоптимално използван. Това сочат заключенията от задълбочен анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“.
Изследването фокусира вниманието си върху двете ключови категории лечебни заведения – университетските болници (УМБАЛ) и държавните многопрофилни болници (МБАЛ), чието управление оказва съществено влияние върху цялостната болнична система. Анализът разкрива средна загуба на ефективност, отчетена като дял от общите разходи, която достига 19,3% за УМБАЛ и 16,1% за държавните МБАЛ. Това в парично изражение означава, че през 2024 г. ресурс на стойност 347 млн. лв. за УМБАЛ и 94 млн. лв. за МБАЛ е бил потенциално изразходван неефективно.
Средното ниво на ефективност, постигнато от 17-те проучени университетски болници, е 80,7%. На максимална ефективност (100%) оперират три лечебни заведения: УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и УБ „Лозенец“. В другия край на спектъра се намират УМБАЛ „Св. Екатерина“ и НКБ, известни със своята кардиологична специализация, която често изисква по-голям ресурс и по-продължителен болничен престой, което частично обяснява по-ниските им резултати.
Дори след изключването на тези специализирани структури, няколко други университетски болници показват значително по-ниска ефективност спрямо границата. УМБАЛ „Ст. Киркович“, „Св. Анна – Варна“, „Св. Анна – София“ и „Царица Йоанна ИСУЛ“ реализират ефективност в диапазона между 52% и 82% спрямо максималната граница.
Неефективността не е само финансов показател, а се изразява и в непълноценно използване на ключови човешки и материални ресурси. В УМБАЛ се отчита неефективно използване на около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 легла (14%). В 20-те държавни МБАЛ тези стойности са 344 лекари, 613 сестри и 994 легла, отново около 15% от общия наличен ресурс се губи.
Дори при настоящия модел на финансиране, който стимулира обема на преминалите пациенти, а не крайния резултат от лечението, резултатите варират значително между различните болници, което показва потенциал за оптимизация. Подобряването на оперативната дейност е първа стъпка, но за постигане на реално по-добри резултати за пациентите е необходима промяна във финансовия модел. Той следва да се измести към заплащане за качество и постигнати ефекти (outcomes), а когато това не е приложимо, плащането за преминал пациент да се базира на по-съвременен и адекватен модел, тъй като сегашните клинични пътеки допринасят за загубата на ефективност.
В болничната система съществуват ясни възможности за оптимизация, които ИПИ препоръчва да бъдат адресирани приоритетно. Според института, всяка болница с ефективност под 100% трябва да премине през задълбочен оптимизационен анализ. Този анализ трябва да идентифицира конкретните области за спестяване на ресурс с цел повишаване на крайния резултат.
Анализът следва да обхване оценка на всички процеси – от приемането на пациента до изписването му, отчитайки загубите във времето, както и стойността и вида на използваните ресурси (персонал, апаратура, медикаменти) за различните групи пациенти. Такова детайлно проучване на ниво отделно лечебно заведение ще улесни мениджърите в усилията им за структурен и оперативен одит.
За лечебните заведения с ясна специализация, които не са многопрофилни по своя характер, е препоръчително да прекратят изпълнението на широк спектър от клинични пътеки. Те трябва да съсредоточат дейността си върху областите, в които демонстрират най-висока експертиза и резултатност.
Коригирането на финансовия модел в болничната помощ е логична стъпка след анализа на ефективността. Финансирането по клинични пътеки, базирано на „среден“ случай, трябва да бъде заменено с по-адаптивни методи за заплащане на обработения пациент. Освен това, от списъка с пътеки могат да бъдат извадени дейности, които могат да бъдат ефективно извършвани в амбулаторни условия.
Наличието на твърде широка мрежа от болници понижава общата ефективност на системата и компрометира качеството на високоспециализираните услуги. Част от звената, включително големите болници, не успяват да достигнат необходимия брой случаи за определени пътеки. Според анализа, моделът се нуждае от усъвършенстване чрез въвеждане на механизми за оценка и стимулиране на качеството, базирани на измерими здравни показатели за всеки отделен пациент.
