Въпреки че запасите за последните 60 г. са се увеличили и възлизат на 720 млн. кубика, секторът страда заради ощетяваща заповед за ограничаване на дърводобива
Добиването на дървесина в България намалява с около 2.5 млн. кубика в последните 2 години. Според статистиката планираното обосновано годишно ползване на дървесина в страната трябва да бъде около 7.2 млн. куб. метра на година, но през 2020 и 2021 г. са добити не повече от 6 млн. куб. Заради продължаващата тревожна тенденция мебелните фирми у нас обаче губят поръчки и клиенти и от чужбина, предупреждават от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
Предвид факта, че българската мебелна промишленост е силно експортно ориентирана и голяма част от местното производство на мебели се изнася, липсата на дървесина може да се отрази негативно на мебелната индустрия. През последните 6 години износът на мебели у нас се е увеличил с 39%, което е по-бързо от увеличението на производството с 16%, сочат последни данни от европейски изследователски центрове. Износът на мебелна продукция за 2020 г. възлиза на 427 млн. долара, като в него не се включват матраците.
По експорт на мебели страната ни е на 38 място в света от топ 100 държави в света. Според статистиката българските мебелни фирми изнасят 84% от продукцията за държави от ЕС, а 16 % - са предназначени за други страни. Съотношение износ спрямо производство на мебели според вида на мебелите сочи за превес на тапицираните мебели, които възлизат на 91%, 59% - офис мебели, а 11% за кухненско обзавеждане. Българските мебелни производители изнасят за следните пазари: Румъния - 15%, Гърция – 9%, Германия - 9% , Франция - 7% , Чехия – 7%, Полша – 6%, Холандия - 5%, Италия - 5%, Дания - 5%, Великобритания - 4 %, 28% - други държави.
Темповете на растеж в бранша обаче са сериозно застрашени в последните 2 години, тъй като липсата на дървесина се усеща осезателно, независимо че в секторите мебелното производство, строителството и част от дървообработването отбелязват ръст на производство.
От БКДМП информират, че част от фирмите в сектора дървообработване частично или напълно са спрели работа, а това респективно означава бъдещо намаляване на персонала, по-малко данъци в хазната и по-малко принадена стойност. Причините за недостига на дървесина са няколко: недоброто управление на горите, съчетано със силно популистки екологични идеологии и незавидното положение, до което е доведен секторът дърводобив. Част от проблемите поражда и заповедта за ограничаване на дърводобива с 30% на обема на предвиденото средногодишно ползване по горскостопански планове от високостеблени гори с възраст над 100 години, която издава министърът на земеделието от служебния кабинет на Стефан Янев – проф. Бозуков през 2021 г. и тя все още не е отменена.
Малко известен е и фактът, че българските гори са в добро състояни и в последните 60 г. запасите от дървесина са се увеличили почти 3 пъти – от около 240 млн. кубика до 720 млн. кубика. Освен това България е на първо място в страните от ЕС с 52% защитени гори от общата горска площ по „Натура 2000“. Страната ни е на 8 място по обща площ защитени гори, като преди нас са само едни от най-големите държави в Европа – Испания, Полша, Румъния, Франция, Германия, Италия и Швеция, а след нас са страни като Финландия – с три пъти по-голяма територия и по-голям горски фонд. Според експертите обаче, за да се възобновяват, горите имат нужда от сеч, защото по този начин спомагат за намаляване на въглеродните емисии и същевременно осигуряват прираст на дървесина.
