Заради липса на ефективно стопанисване прирастът на горите намалява

Необходими са възобновителни дейности и национална инвентаризация на горските площи, призовават от БКДМП

За пръв път от над 60 г. годишният прираст на горите у нас намалява. Причината е липсата на възобновителни дейности в горските територии на България. Данните бяха изнесени по време на научно – техническата конференция „Проблеми и преспективи на горското стопанство,, дървообработващата и мебелната помишленост в България“, която се проведе през юни в с. Чифлик, община Троян и бе организирана от Община Троян, Лесотехническия университет – София (ЛТУ), Сдружение „Троян – мебел“ и Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Наблюдава се траен негативен ефект и загуба на дървесни и недървесни горски ресурси, смятат експертите. Липсата на дългосрочна и планирана грижа за горите в комбинация с променящия се климат създават допълнителни предпоставки за увеличаване на проблемите с насажденията, предизвикани от пожари, сняг, вятър и пр., което е логичен резултат от прекомерното натрупване на биомаса в отделни територии.

По време на конференцията беше съобщено също, че в последните години принудителните и санитарни сечи са доближили половината от общия дърводобив, а в някои райони са доминиращи. Тази практика според експертите – представители на БКДМП, бизнеса и учените от ЛТУ, води до намаляване на годишния прираст на горите и до нерационална употреба на дървесината, която не може да се използва каскадно.

По време на дискусията бе обсъдена и необходимостта от прилагане на устойчиво управление на горите, което предполага използване на дървесина в рамките на прираста. Според експертите когато горите остаряват прекомерно, прирастът им силно намалява и може да бъде възстановен чрез т.нар. „нормално разпределение по класове на възраст“, т.е. наличие на приблизително равен брой площи горски насаждения в различна възраст или множество разновъзрастни гори. Това обаче изисква регулярно прилагане на възобновителни дейности.

Участниците в дискусията се обединиха в искането си да бъде направена незабавна организация и бъде реализирана Национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за горско–дървесния ресурс на страната. Според някои от експертите годишният прираст от 14 млн.м3 е занижен. Не изключено и реалните запаси също да са подценени поне с 10%.

От бранша са категорични, че трябва да отпаднат всички ограничения за добив, наложени извън Закон за горите и съответните наредби, за да се постигне обективно прилагане на устойчивото управление горите. Те призовават за отмяна на Заповед 49-398/16.09.2021 г и на Заповед РД 49-195/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, които противоречат на горскостопанската наука и действащата нормативна уредба.

Според експертите дърводобивът към момента е най-слабото звено в горско-стопанската верига. Те предлагат да се търсят възможности за модернизацията и механизацията чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС. Необходими са също значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии, която да гарантира не само опазването на горите, но и прилагането на модерни и безопасни практики за механизиран дърводобив.

Според изнесените данни горите заемат 38% от територията на България и са в общо добро здравословно състояние. Средната им възраст е 60 г. За последните 100 г. те са увеличили територията си близо 2 пъти, а запасът им е нарастнал 3 пъти за последните 60 г. (от 243 млн. м3 до 718 млн. м3 през 2020 г.). Експертите смятат, че горите са добре защитени от законодателна гледна точка, а страната ни предварително е изпълнила почти всички желани параметри от Стратегията на ЕС за горите 2030.

Това се отнася както по отношение опазването на „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“, така и по отношение на тяхното устойчиво управление като нетно поглъщане на въглероден двуокис. Същото може да се твърди и относно очакваните резултати от Стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка на ЕС, тъй като у нас предварително, още през 2015 г. за защита са обявени над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Освен това България е на 2 място в ЕС по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ в горите (57%).

Вижте още:

На 5 август 2022 г. Обединена българска банка (ОББ), част от белгийската финансова група KBC, и Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българската...

Миналата седмица БНБ, качи резултатите на търговските банки за второто тримесечие на 2022 година на сайта си и се присетих, как някак си неусетно...