Възобновяемата енергия се нуждае от батерии, в които да се съхранява, но вече е ясно, че тяхното производството създава нов набор от рискове за околната среда. Затова по целия свят са в ход проучвания, които целят намирането на максимално ефективен начин производителите да се справят с това предизвикателство.
Батериите ще са все по-нужни, за да захранват електрическите двигатели на превозните средства по пътищата и да съхраняват зелената енергия, произведена от слънчеви панели и вятърни турбини. С това се увеличава влиянието им върху околната среда, включително замърсяването с парникови газове от енергията, необходима за производството и разпространението им. Междувременно регулирането на веригата за доставки на батерии е натоварено, а някои от минните операции за суровини като кобалт са известни с жестоки нарушения на човешките права, включително използването на детски труд в страни от Третия свят. Критичните суровини като кобалт, мед и литий обаче продължават да играят решаваща роля на пазара на батерии.
Инга Петерсен, специалист по международни отношения и устойчивост, формулира проблема директно: „Как можем да мащабираме тази индустрия по начин, който да отговаря на целите на зеления преход, но в същото време да не причинява съпътстващи щети, които в крайна сметка биха компенсирали това, което се опитваме да постигнем?“, казва тя.
Петерсен е изпълнителен директор на Global Battery Alliance (GBA), съвместно усилие на неправителствени организации, фирми, правителствени агенции и други, фокусирани върху гарантирането, че нарастващата индустрия за батерии е както екологично устойчива, така и социално отговорна. За да постигнат това, те работят върху големия проект за паспорт на батериите – цифров запис, който документира откъде е произлязла всяка част от батерията и оценява нейното екологично и социално въздействие.
Това обаче не е толкова лесно, колкото може би звучи. Индивидуалните компоненти на батерията могат да се произвеждат в редица различни държави, със суровини от редица други страни и често е трудно да се намерят подробни записи за произхода на всяка част. Нещо повече, оценката на екологичните и социалните разходи на тази верига за доставки изисква обширна информация за всяка стъпка в нейното производство – да речем, ако някоя от мините експлоатира детски труд или колко изкопаеми горива е използвано за транспортиране на всяка част по света.
В началото на 2024 г. GBA разкри първите пилотни концепции на паспортите на батериите. Засега те се фокусират върху оценката на емисиите на парникови газове, човешките права и детския труд. Под ръководството на Петерсен организацията работи и върху включване на други въпроси, като биоразнообразието и правата на коренното население.
Идеята за паспортите набира скорост. До 2027 г. всяка EV батерия и много индустриални батерии, продавани в Европейския съюз, ще се нуждаят от QR код, удостоверяващ подробности за състава, произхода и въглеродния отпечатък. От решаващо значение е, че участниците в индустрията трябва да се ангажират с прозрачни вериги за доставки, смекчавайки отрицателните екологични и социални въздействия, намалявайки своя въглероден отпечатък и давайки приоритет на благосъстоянието на работниците и общностите.
„Това, което е интересно около паспорта на батерията“, казва Петерсен,„е, че създава прецедент, който други индустрии и други продукти биха искали да следват.“ Министерството на труда на САЩ, например, идентифицира различни продукти от цял свят – включително дрехи, електроника и храна – за които се подозира, че са произведени с принудителен труд.
