След присъединяването на България към еврозоната, банките и клоновете на чуждестранни банки в страната ще прилагат изискванията за минимални резерви на Евросистемата съгласно европейските регламенти. Българската народна банка (БНБ) съобщи, че в сила ще влезе наредба, която отменя досега действащата Наредба № 21.
Европейската централна банка предвиди преходен период за поддържане на минимални резерви от 1 януари до 10 февруари 2026 г. за финансовите институции в България. В рамките на този период, Наредбата за отмяна регулира продължителността на базисния период и периода на поддържане на минималните резерви за декември 2025 г., определяйки базисен период от 1 до 28 декември и период на поддържане от 4 до 31 декември.
Припомняме, че влизането на България в еврозоната води до намаляване на ставката за задължителни минимални резерви (ЗМР) от банките у нас от настоящите 12% на 1%. Паралелно с това ще бъде редуцирана и базата, върху която се изчислява ставката, което ще освободи ресурс за финансиране на бизнеса и домакинствата.
В момента резервната база за определяне на ЗМР включва привлечените от банките средства, като 50% от касовите наличности, включително в банкомати, също се считат за задължителни минимални резерви. Банките не поддържат ЗМР за средства, привлечени от държавния и общинските бюджети.
Освободеният ресурс от банковите задължителни минимални резерви ще бъде насочен към "депозитно улеснение" в баланса на БНБ. Търговските банки в еврозоната ще могат да го използват за пласиране на ликвидни средства в националните централни банки, което представлява един от очакваните икономически ефекти за кредитните институции.
След като БНБ се присъедини към Евросистемата, резервната база ще обхваща депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От нея ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, включително привлечените средства от банките майки в еврозоната.
БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за средствата, които банките поддържат по това улеснение. В настоящия режим на валутен борд, лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Средствата по депозитното улеснение ще представляват безрисков актив за кредитните институции, който вече носи положителна доходност.
Очаква се по-голямата част от освободения финансов ресурс от ЗМР да бъде прехвърлена към депозитното улеснение. По този начин общите банкови резерви в БНБ биха се запазили без съществени промени. Според БНБ, това не би трябвало да доведе до значителни макроикономически ефекти върху динамиката на кредитите и инфлацията.
Опитът на Хърватия показва, че след присъединяването ѝ към еврозоната, депозитите на търговските банки в централната банка претърпяват трансформация от разплащателни сметки към депозитното улеснение. В Хърватия, темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити след влизането в еврозоната не показват съществени разлики спрямо предходния период. При бизнес кредитите се наблюдава ускоряване на растежа преди присъединяването и последващо забавяне, което обаче може да се дължи и на други фактори, а не само на самото присъединяване към еврозоната.
