Значителна част от българите успяват да спестяват средства от доходите си, макар спестените суми да варират значително. Парите се насочват към най-различни приоритетни направления. Забелязва се тенденция хората на възраст до 29 години да спестяват по-малко и да правят по-рискови инвестиции при наличие на свободни средства.
Това показват данните от ново проучване на социологическа агенция „Тренд“, проведено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Резултатите бяха представени на пресконференция от Макс Баклаян, инвестиционен експерт и изпълнителен директор на Tavex, и икономиста Стоян Панчев, съосновател на ЕКИП.
Над 1,4 милиона българи имат спестовни сметки, което представлява увеличение със 170 000 души спрямо предходната година. Това е положителен индикатор, въпреки че 41% от спестяващите заделят само до 10% от доходите си. Според Макс Баклаян, оптималният дял за спестявания и инвестиции трябва да бъде поне 30% от месечния доход, като този показател зависи както от финансовата дисциплина, така и от получаваните доходи. Естествено, по-заможните хора разполагат с по-големи спестявания като абсолютна сума и като дял от дохода.
Основните причини за спестяване според проучването са: покриване на спешни случаи (64%), осигуряване на финансова сигурност (49%), планиране на пътувания и почивки (45%) и заделяне на средства за здравеопазване (33%). Високият дял на средствата за здраве се свързва и с недостатъците на здравната система в страната.
Когато става въпрос за насочване на спестените средства, банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитани (90%), въпреки че банковите лихви са близо до нулата. В същото време се наблюдава увеличаване на инвестициите в инвестиционно злато, което може да е реакция на несигурната глобална инвестиционна среда.
Защитата от инфлацията е ключов фактор при избора на инвестиции, като половината от анкетираните смятат, че недвижимите имоти предлагат най-добра защита. Експертите прогнозират, че този процент може да намалее след приемането на еврото.
Не всички спестявания и инвестиции обаче носят ползи. 14% от спестяващите отчитат загуби през последната година поради инфлация, неуспешни инвестиции или пропуснати ползи. Стоян Панчев илюстрира ефекта от инфлацията, като посочва, че 100 000 лева от 2001 г. днес се равняват на едва 33 000 лева.
