Европейската комисия представи своята Пролетна икономическа прогноза, в която ревизира очакванията си за икономическото развитие на България. Институцията влоши прогнозите за икономическия растеж на страната през настоящата година, макар да отчете леко подобрение за следващата. Динамиката на инфлацията също остава под въпрос, като за 2026 година се очаква значително повишение, въпреки признаците за забавяне в по-краткосрочен план.
За текущата година Европейската комисия прогнозира ускоряване на инфлацията по ХИПЦ до 4,2%, което надвишава есенните очаквания с 1,3 процентни пункта. Въпреки това за следващата година се предвижда охлаждане на ценовия натиск до 2,6%, което е подобрение спрямо предишните предвиждания от 3,7%. Тези промени отразяват сложната макроикономическа среда, в която се намира страната.
Анализаторите посочват, че основен фактор за инфлационния натиск през тази година са високите енергийни цени, породени от геополитическите конфликти. Влияние оказват и поскъпването на храните, както и статистическите ефекти от промените в таксите за медицински услуги. В периода 2026–2027 г. инфлацията вероятно ще остане на високи нива заради скъпите суровини и устойчивия ръст на цените в сектора на услугите.
Очакванията за икономическия растеж през настоящата година са намалени до 2,5% спрямо предходните 2,7%. През следващата година растежът на БВП вероятно ще се забави до 2,2%, въпреки че тази стойност е минимално над есенния доклад. След силния темп от 3,1% през 2025 г., прогнозираното забавяне през 2026 и 2027 г. се дължи на по-слабото частно потребление и ограничените частни инвестиции.
Конфликтът в Близкия изток се очертава като сериозен риск, който ще подкопае икономическата активност през 2026 г. чрез влошаване на условията на търговия. Неблагоприятният шок ще намали покупателната способност на домакинствата и ще разклати доверието в икономическата стабилност. Това вероятно ще доведе до по-слаб ръст на заетостта и по-ниско увеличение на доходите, намалявайки общото потребителско търсене.
Европейската комисия изразява загриженост относно държавния дефицит, който през 2025 г. е достигнал критичните 3,5% от БВП. Увеличението на социалните разходи и заплатите в секторите на отбраната и вътрешната сигурност са основните причини за този негативен тренд. Допълнително влияние оказват и инвестиционните субсидии за „Български енергиен холдинг“, възлизащи на 0,3% от брутния продукт.
България влиза в 2026 г. с временен бюджет, което при липсата на нови мерки предвещава превес на разходите над приходите. Публичните инвестиции ще останат относително стабилни благодарение на Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски фондове. Въпреки това се очакват значителни разходи за отбранително оборудване, които ще се реализират до 2027 г.
Натискът върху заплатите в публичния сектор ще продължи да бъде по-осезаем в сравнение с частния бизнес. В резултат на автоматичните механизми за социални плащания, бюджетният дефицит се очаква да нарасне до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Тези фискални дисбаланси ще доведат до трайно увеличение на държавния дълг спрямо БВП през прогнозния период.
Статистическите данни сочат, че държавната задлъжнялост ще се покачи от 29,9% през 2025 г. до 35,5% в края на 2027 г. Основният двигател на този процес ще бъде отрицателният първичен баланс на хазната. Прогнозата очертава период на икономическа адаптация в условията на фискални трудности и геополитическа нестабилност.
