Не по-маловажно е опазването на природата в градска среда.През 80-те години в един от най-големите градове в Бразилия Сао Пауло тези два, на пръв поглед несвързани проблема, намират своето уникално за световната практика решение - признаване на дейността на сметосъбирачите като достойна работа, с ключово значение за устойчива околна среда.
„Ние разчитаме на сметосъбирачите да бъдат не само професионалисти, но и възпитатели на гражданите за начините на разделно сметосъбиране“, обяснява Елизабет Гримбърг, изпълнителен координатор на Института Polis. Към настоящия момент те са повече от 800 000, обединени в кооперативи на независимите сметосъбирачи на хартия, опадъци и материали, подлежащи на рециклиране в Сао Пауло, и доставят 80% от суровините за рециклиращата индустрия.
Днес Форумът "За отпадъците и гражданите" на град Сао Пауло ръководи Национално координационно звено за обща политика в областта на твърдите отпадъци. Политика, която включва квалификацията, обучението, създаването на кооперативи и солидарни социални инициативи, изследвания и проучвания за жизнения цикъл на продуктите, придобиване на оборудване, машини и превозни средства, oрганизиране на мрежи за продажба, съставени от кооперативи на работниците и гради устойчиво крайбрежие за хората и природата в 13 крайбрежни общини на Сао Пауло.
Тази завладяваща история бе представена по време на първата среща на заинтересованите страни под наслов „Устойчивост и солидарност в икономиката“, организирана от Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП). Експерти от Бразилия, световен лидер в кооперативното движение, споделиха своя опит за борба със социалните, икономическите и екологичните проблеми на нашето съвремие чрез нови форми на коопериране, в които днес там са обединени над 10 млн. граждани. Годишно, кооперативите в страната регистрират 44,24 млрд. долара оборот.
„Търсенето на различна форма на икономическа реализация, в което устойчивостта и развитието да бъдат мерило за растежа, се наблюдава в целия свят. Това неизменно води и до по-справедливо разпределение на печалбата от произведената стойност. В Балканския институт работим в сътрудничество с 25 европейски организации и 10 организации от Латинска Америка, Африка и Азия, за да изследваме и популяризираме новите форми на социална и солидарна икономика в контекста на европейските държави. Това е важно и за „другата страна“. Днес 60% от потребителите в Европа вярват, че със силата на своите покупки, могат да променят реалността “, обяснява Димитър Матев, заместник председател на организацията.
Алтернативата се нарича социална и солидарна икономика. „Икономика, която поставя в центъра благосъстоянието на хората и планетата“, допълва Марина Стефанова, национален експерт по темата.
Промяна в ценностите се наблюдава и у нас. Според скорошно проучване над 15% от българските младежи заявяват, че солидарността означава съвместна дейност. Тази нагласа позволява обединяването на усилия и работа в общ интерес, а формата най-често е кооператив. Днес в Европа броят на кооперативите е нараснал с 16% от 2009 година и всеки пети гражданин е член на такъв. Накратко, това означава малко над 131 000 кооперативи, обединяващи 127 млн. членове. Цифрите за България са също респектиращи – почти 150 000 членове в 1932 кооператива.
