Американската търговска камара в България представи своя изцяло нов доклад „Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 – 2050 г.“ Този широкообхватен анализ включва три сценария и пакет от препоръки за политики, които които способстват енергийния преход чрез удачна инвестиционна рамка. Анализът бе представен днес в хотел „ИнтерКонтинентал София“ от Красимир Ненов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на камарата. На събитието присъстваха и Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор и Иван Цанков, член на енергийния комитет на камарата.
Докладът си поставя няколко цели: декарбонизация на електроенергетиката на страната, плавно навлизане на новите технологии за декарбонизация съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, плавен и справедлив енергиен преход, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата.
▪ Докладът анализира три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската електроенергетика до 2050 г.
▪ Той предлага набор от препоръки за бъдещата инвестиционна среда и политики за плавен и уреден енергиен преход, който да осигури сигурността на доставките ведно с целите за декарбонизация на ЕС.
Докладът предлага стратегически подход за отговорен енергиен преход в посока декарбонизация на електроенергийния сектор на България. Той не фаворизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация, като се води от използване на обективни данни и потвърдени допускания, които произтичат от някои от актуалните документи, касаещи развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България. Такива са Националният план „Климат Енергетика“, планът „Готови за 55“ на ЕК от 2021 г. (Fit for 55), както и Референтният сценария на ЕС за 2020.
Докладът анализира следните ключови индикатори за представяне: инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи (цена). В резултат са изготвени трите сценария, като към единия от тях са разработени 5 подварианта, на базата на анализ на чувствителността.
Изследването е резултат от шестмесечна работа на екип на водещата консултантска компания за подобни анализи - Compass Lexecon. От самото начало Комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на Камарата се ангажира с ключови институции и различни заинтересовани страни за дефинето на възможните сценарии и показателите, които да се вземат под внимание, както и при подбиране на източниците и на конкретните данни.
Проектът бе подкрепен от членовете на камарата – AES България, КонтурГлобал Марица Изток 3, Фондация „Америка за България“, „Асарел-Медет“, Дънди Прешъс Металс България, Енери, ЕВН България, ГЕОТЕХМИН АД, Главболгарстрой Холдинг АД, Овергаз Инк, ИНГ Банк България, Шнайдер Електрик България, Уестингхаус България.
Методология
Докладът бе разработен в две фази. Първо той идентифицира и моделира възможни варианти за преход към нисковъглероден енергиен сектор. Консултантът е използвал собствен модел за диспечиране в енергийния сектор, разработен с помощта на инструмента Plexos.
В резултат се извеждат препоръки за изграждане на нужната инвестиционна рамка, чрез която да се привлекат необходимите инвестиции и да се гарантира плавен енергиен преход.
Три сценария за декарбонизация
Докладът разработва три сценария за декарбонизация:
1. «Сценарий за ангажименти към 2020 г." ("СА 2020 г.") се основава на ангажиментите по Националния план «Климат енергетика» от 2020 г. Това е изходният сценарий, който служи за сравнение с другите два сценария.
2. "Сценарият с повишена амбиция на ЕС» (СПА ЕС) проучва набора от възможности, които са налични за пълна декарбонизация до 2050 г. в съответствие с целите, заложени в европейския пакет "Готови за 55".
3. Сценарий "Алтернативен път за прехода" ("АПП") тества вариантите, които биха свели до минимум разходите за постигане на междинното намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. (без да се надхвърля целта за намаляване на емисиите, за разлика от сценария «СПА на ЕС», но с по-амбициозна цел в сравнение със сценария "Ангажимент за 2020 г.").
Перспективи за инсталираната мощност и за производството
Както в рамките на АПП, така и на «СПА на ЕС» се предвижда непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродни мощности да играят нарастваща роля за декарбонизацията както през 2030 г., така и през 2050 г. В рамките на АПП до 2030 г. се предвижда да бъдат изградени минимум 7,5 ГВт вятърни и слънчеви мощности.
Това се изразява в увеличаване на дела на променливото производство на енергия от ВЕИ и в двата сценария от 7% през 2020 г. до 23% (респ. 36%) през 2030 г. в АПП (респ. СПА на ЕС) и 40% (респ.51%) през 2050 г. в АПП (респ. СПА на ЕС).
По време на прехода «СПА на ЕС» се очаква да разчита в по-голяма степен на нови инвестиции в газови инсталации и да ускори закриването на въглищните централи от 2025 г. в сравнение със сценария АПП. В съчетание с по-високата цена на въглеродните емисии на ЕС в «СПА на ЕС» това води до ускорено намаляване на добива на лигнитни въглища от 2025 г. нататък, временно заменен с еквивалентно производство от газ в сравнение с АПП.
Централите, работещи с лигнитните въглища, и бъдещите гъвкави мощности имат решаваща роля за осигуряване на организиран преход. Поетапното извеждане от експлоатация на съществуващите топлоелектрически мощности и нови инвестиции в газови или нисковъглеродни гъвкави мощности гарантира сигурността на доставките по време на прехода експлоатация на електроцентралите на лигнитни въглища.
Развитието на нови ядрени мощности и системи за съхранение би спомогнало за постигането на пълна декарбонизация на българската енергетика до 2050 г., като същевременно се гарантира сигурността на доставките.
Намаляване на въглеродните емисии и прогноза за разходите на електроенергийната система
Докато АПП е замислен така, че да бъде постигнато общо намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. при най-ниски разходи и пълна декарбонизация до 2050 г., «СПА на ЕС» надхвърля потенциалната нова междинна цел на България за намаляване на емисиите до 2030 г., достигайки 88% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г., което се равнява на намаление на емисиите на CO2 в цялата икономика с около 70% в сравнение с нивата от 1990 г.
Това по-голямо намаление на емисиите в рамките на СПА на ЕС води до значително увеличение на разходите на електроенергийната система, особено през следващото десетилетие, в сравнение с АПП и съответно до ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии и до намаляване на използването на съществуващите мощности, предотвратявайкинарастване на цените в резултат от повишени разходи за въглеродните емисии. СПА на ЕС, обаче, показва как България може да въведе амбициозна стратегия за декарбонизация с бързо и устойчиво намаляване на емисиите в енергийния сектор благодарение на новите технологии.
Препоръки за политики за прехода: необходимост от преходен механизъм и инвестиционна рамка в подкрепа на декарбонизацията
Всички сценарии за декарбонизацията на енергийния сектор на България ще изискват значителни инвестиции в производството и енергийната инфраструктура. Прави впечатление, че някои или дори повечето от нужните инвестиции за декарбонизация при гарантиране на сигурността на доставките не са рентабилни само въз основа на приходите от енергийния пазар. Известно е, че сегашният незрял български пазар на електроенергия излага участниците на рискове и дори възпрепятства инвестициите. Целевият модел на ЕС няма да осигури достатъчна координация и инвестиционни стимули, за постигане на целите за декарбонизация, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.
За успешен преход са идентифицирани две изисквания към пазарния дизайн:
1. Инвестиционна рамка за нови мощности (финансиране и намаляване на риска), включително специфични инвестиционни рамки за мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, ядрени мощности, гъвкави мощности и развитие на мрежите.
2. Преходен механизъм, осигуряващ експлоатацията на лигнитни въглища в междинния период, както и постепенното им извеждане от експлоатация.
Общо сравнение между сценариите
▪ В рамките на СА 2020 и АПП се разчита на производствените мощности, ползващи лигнитни въглища в продължение на по-дълъг период в сравнение със СПА на ЕС.
▪ Икономическата оптимизация за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 г. въз основа на имплицитна цена на CO2 в AПП води до междинно производство от лигнитни въглища в AПП.
▪ AПП показва най-стабилната усреднена стойност на електроенергията (LCOE) през целия прогнозен период и по-плавен преход спрямо другите сценарии.
▪ Постигането на амбициозните цели за ВЕИ ще изисква инвестиционна рамка за намаляване на риска, тъй като тяхната рентабилност намалява с нарастващото им навлизане на пазара.
▪ Рентабилността на новите ядрени мощности зависи до голяма степен от цената на финансирането и ще е необходима рамка за намаляване на риска, за да се подкрепят инвестициите.
▪ Новите газови мощности биха могли да осигурят гъвкавост при прехода,
но за да бъдат рентабилни, ще е необходима рамка за подкрепа.
▪ Централите на лигнитни въглища могат да действат като преходна технология за гарантиране на сигурността на доставките, но междувременно ще е необходим преходен механизъм.
Пълното резюме на доклада, може да свалите от този линк.
Докладът си поставя няколко цели: декарбонизация на електроенергетиката на страната, плавно навлизане на новите технологии за декарбонизация съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, плавен и справедлив енергиен преход, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата.
▪ Докладът анализира три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската електроенергетика до 2050 г.
▪ Той предлага набор от препоръки за бъдещата инвестиционна среда и политики за плавен и уреден енергиен преход, който да осигури сигурността на доставките ведно с целите за декарбонизация на ЕС.
Докладът предлага стратегически подход за отговорен енергиен преход в посока декарбонизация на електроенергийния сектор на България. Той не фаворизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация, като се води от използване на обективни данни и потвърдени допускания, които произтичат от някои от актуалните документи, касаещи развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България. Такива са Националният план „Климат Енергетика“, планът „Готови за 55“ на ЕК от 2021 г. (Fit for 55), както и Референтният сценария на ЕС за 2020.
Докладът анализира следните ключови индикатори за представяне: инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи (цена). В резултат са изготвени трите сценария, като към единия от тях са разработени 5 подварианта, на базата на анализ на чувствителността.
Изследването е резултат от шестмесечна работа на екип на водещата консултантска компания за подобни анализи - Compass Lexecon. От самото начало Комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на Камарата се ангажира с ключови институции и различни заинтересовани страни за дефинето на възможните сценарии и показателите, които да се вземат под внимание, както и при подбиране на източниците и на конкретните данни.
Проектът бе подкрепен от членовете на камарата – AES България, КонтурГлобал Марица Изток 3, Фондация „Америка за България“, „Асарел-Медет“, Дънди Прешъс Металс България, Енери, ЕВН България, ГЕОТЕХМИН АД, Главболгарстрой Холдинг АД, Овергаз Инк, ИНГ Банк България, Шнайдер Електрик България, Уестингхаус България.
Методология
Докладът бе разработен в две фази. Първо той идентифицира и моделира възможни варианти за преход към нисковъглероден енергиен сектор. Консултантът е използвал собствен модел за диспечиране в енергийния сектор, разработен с помощта на инструмента Plexos.
В резултат се извеждат препоръки за изграждане на нужната инвестиционна рамка, чрез която да се привлекат необходимите инвестиции и да се гарантира плавен енергиен преход.
Три сценария за декарбонизация
Докладът разработва три сценария за декарбонизация:
1. «Сценарий за ангажименти към 2020 г." ("СА 2020 г.") се основава на ангажиментите по Националния план «Климат енергетика» от 2020 г. Това е изходният сценарий, който служи за сравнение с другите два сценария.
2. "Сценарият с повишена амбиция на ЕС» (СПА ЕС) проучва набора от възможности, които са налични за пълна декарбонизация до 2050 г. в съответствие с целите, заложени в европейския пакет "Готови за 55".
3. Сценарий "Алтернативен път за прехода" ("АПП") тества вариантите, които биха свели до минимум разходите за постигане на междинното намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. (без да се надхвърля целта за намаляване на емисиите, за разлика от сценария «СПА на ЕС», но с по-амбициозна цел в сравнение със сценария "Ангажимент за 2020 г.").
Перспективи за инсталираната мощност и за производството
Както в рамките на АПП, така и на «СПА на ЕС» се предвижда непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродни мощности да играят нарастваща роля за декарбонизацията както през 2030 г., така и през 2050 г. В рамките на АПП до 2030 г. се предвижда да бъдат изградени минимум 7,5 ГВт вятърни и слънчеви мощности.
Това се изразява в увеличаване на дела на променливото производство на енергия от ВЕИ и в двата сценария от 7% през 2020 г. до 23% (респ. 36%) през 2030 г. в АПП (респ. СПА на ЕС) и 40% (респ.51%) през 2050 г. в АПП (респ. СПА на ЕС).
По време на прехода «СПА на ЕС» се очаква да разчита в по-голяма степен на нови инвестиции в газови инсталации и да ускори закриването на въглищните централи от 2025 г. в сравнение със сценария АПП. В съчетание с по-високата цена на въглеродните емисии на ЕС в «СПА на ЕС» това води до ускорено намаляване на добива на лигнитни въглища от 2025 г. нататък, временно заменен с еквивалентно производство от газ в сравнение с АПП.
Централите, работещи с лигнитните въглища, и бъдещите гъвкави мощности имат решаваща роля за осигуряване на организиран преход. Поетапното извеждане от експлоатация на съществуващите топлоелектрически мощности и нови инвестиции в газови или нисковъглеродни гъвкави мощности гарантира сигурността на доставките по време на прехода експлоатация на електроцентралите на лигнитни въглища.
Развитието на нови ядрени мощности и системи за съхранение би спомогнало за постигането на пълна декарбонизация на българската енергетика до 2050 г., като същевременно се гарантира сигурността на доставките.
Намаляване на въглеродните емисии и прогноза за разходите на електроенергийната система
Докато АПП е замислен така, че да бъде постигнато общо намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. при най-ниски разходи и пълна декарбонизация до 2050 г., «СПА на ЕС» надхвърля потенциалната нова междинна цел на България за намаляване на емисиите до 2030 г., достигайки 88% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г., което се равнява на намаление на емисиите на CO2 в цялата икономика с около 70% в сравнение с нивата от 1990 г.
Това по-голямо намаление на емисиите в рамките на СПА на ЕС води до значително увеличение на разходите на електроенергийната система, особено през следващото десетилетие, в сравнение с АПП и съответно до ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии и до намаляване на използването на съществуващите мощности, предотвратявайкинарастване на цените в резултат от повишени разходи за въглеродните емисии. СПА на ЕС, обаче, показва как България може да въведе амбициозна стратегия за декарбонизация с бързо и устойчиво намаляване на емисиите в енергийния сектор благодарение на новите технологии.
Препоръки за политики за прехода: необходимост от преходен механизъм и инвестиционна рамка в подкрепа на декарбонизацията
Всички сценарии за декарбонизацията на енергийния сектор на България ще изискват значителни инвестиции в производството и енергийната инфраструктура. Прави впечатление, че някои или дори повечето от нужните инвестиции за декарбонизация при гарантиране на сигурността на доставките не са рентабилни само въз основа на приходите от енергийния пазар. Известно е, че сегашният незрял български пазар на електроенергия излага участниците на рискове и дори възпрепятства инвестициите. Целевият модел на ЕС няма да осигури достатъчна координация и инвестиционни стимули, за постигане на целите за декарбонизация, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.
За успешен преход са идентифицирани две изисквания към пазарния дизайн:
1. Инвестиционна рамка за нови мощности (финансиране и намаляване на риска), включително специфични инвестиционни рамки за мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, ядрени мощности, гъвкави мощности и развитие на мрежите.
2. Преходен механизъм, осигуряващ експлоатацията на лигнитни въглища в междинния период, както и постепенното им извеждане от експлоатация.
Общо сравнение между сценариите
▪ В рамките на СА 2020 и АПП се разчита на производствените мощности, ползващи лигнитни въглища в продължение на по-дълъг период в сравнение със СПА на ЕС.
▪ Икономическата оптимизация за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 г. въз основа на имплицитна цена на CO2 в AПП води до междинно производство от лигнитни въглища в AПП.
▪ AПП показва най-стабилната усреднена стойност на електроенергията (LCOE) през целия прогнозен период и по-плавен преход спрямо другите сценарии.
▪ Постигането на амбициозните цели за ВЕИ ще изисква инвестиционна рамка за намаляване на риска, тъй като тяхната рентабилност намалява с нарастващото им навлизане на пазара.
▪ Рентабилността на новите ядрени мощности зависи до голяма степен от цената на финансирането и ще е необходима рамка за намаляване на риска, за да се подкрепят инвестициите.
▪ Новите газови мощности биха могли да осигурят гъвкавост при прехода,
но за да бъдат рентабилни, ще е необходима рамка за подкрепа.
▪ Централите на лигнитни въглища могат да действат като преходна технология за гарантиране на сигурността на доставките, но междувременно ще е необходим преходен механизъм.
Пълното резюме на доклада, може да свалите от този линк.
