Публикуването на Бюджет 2026 се забавя поради сложната коалиционна динамика и преговори между консервативни и леви формации. Значителна част от решенията се вземат извън Министерския съвет, в рамките на коалиционния съвет, което води до ожесточени дискусии и вероятни редакции.
Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков посочва, че разминаванията в изчисленията са малки и няма да повлияят съществено на дефицита. Очаква се управляващите да представят решението като жест към обществото, въпреки вътрешното „боричкане“ за вземане на решения. Подобни публични изяви, като тези на БСП, служат по-скоро за демонстриране на присъствие, отколкото за съществени политически предложения.
Дянков подчертава, че решенията за фискалната рамка не се вземат от Министерския съвет, а от коалиционните партньори. Той отбелязва, че хроничният дефицит през последните пет години прави повишаването на данъците неминуемо, въпреки предишните категорични уверения на управляващите в обратната посока. Въвеждането на повишение на осигуровките, което не е променяно от 25 години, се очаква като стъпка, която ще запомни това правителство.
Основната причина за това решение е необходимостта от покриване на значителния бюджетен дефицит до ниво от 3%. Повишението на осигуровките може да се разглежда като първоначален опит за оценка на реакцията на обществото, без това задължително да бъде включено в бюджета за 2026 г. Все още има опасения за прикриване на дефицита за текущата година, като надеждата е за по-голяма прозрачност при представянето на бюджета за следващата.
Възможно е Министерството на финансите, с цел влизане в еврозоната, да е допуснало „пропуски“ в публикуването на данни, като например забавяне на фактурирането и плащанията за инфраструктурни проекти. Това води до реално строителство, което обаче не се отчита като дефицит в момента, а плащанията се отлагат за следващата година.
Друг значителен проблем произтича от предварителното постъпване на корпоративния данък от банките, което ще доведе до липса на този приход през следващата година. Това ще задълбочи финансовите проблеми и се очаква да доведе до голяма публична финансова криза през 2027 г., когато всички скрити и явни дефицити ще излязат наяве. Разглеждането на бюджета за 2027 г. от Европейската комисия може да задейства процедура по свръхдефицит.
За 2026 г. се прогнозира увеличение на външния дълг с около 20 млрд. лв., за да се покрият бюджетните дупки. В подобни ситуации, както се е случвало в Румъния, може да се стигне до драстични мерки като съкращаване на държавната и общинската администрация.
Дянков коментира, че повишаването на заплатите в публичния сектор често се основава на шума от недоволство, а не на анализ. Той препоръчва въвеждане на плащане на социални осигуровки и за служителите в държавната администрация, като отбелязва, че те се превръщат в „нова аристокрация“, трупайки значителни средства. Също така, той призовава за прекъсване на автоматизираното повишаване на минималната работна заплата като начин за овладяване на инфлацията.
