Проектът за бюджет за 2026 г. предизвиква сериозни коментари, като изтекла предварителна информация очертава структурни проблеми в управлението на държавния апарат. Правителството изглежда е избрало да увеличи тежестта върху частния сектор и работещите, вместо да пристъпи към необходимите структурни реформи.
Съществуващите разходи за издръжка на публичния сектор достигат критични нива. Фискалният съвет алармира, че разходите за персонал в държавната администрация са извън контрол, достигайки 10% от БВП. Само през последната година държавата е похарчила над 20 млрд. лв. за служители, като значителна част от тази сума е била за осигуровки, които чиновниците и силовите структури не внасят сами.
Бизнесът остро критикува тази тенденция за раздуване на публичния сектор за сметка на частния. Според организациите, това създава инфлационен натиск и ограничава възможностите за създаване на работни места и производство в страната. Увеличаването на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния сектор да правят същото, генерирайки допълнителни разходи.
Вместо да адресира тези системни проблеми, Бюджет 2026 предвижда увеличаване на пенсионната вноска с два процентни пункта и повишаване на максималния осигурителен доход. Тези мерки допълнително натоварват работещите, поддържайки същевременно привилегии за държавни служители.
Най-голямата несправедливост е фактът, че държавни служители и полицаи не плащат личните си осигурителни вноски, които се поемат от бюджета. Тази практика, макар и останала от време, когато заплащането в сектора е било ниско, вече изглежда несъответстваща на реалностите. За сметка на подобни привилегии, обезщетенията за майчинство остават замразени, ощетявайки младите семейства.
Анализите показват, че високите разходи в сектора за вътрешен ред и сигурност не са свързани с повишена ефективност. България е сред лидерите в ЕС по процент от БВП, отделян за този сектор, като числеността на полицаите превишава средните европейски нива. Налице е драстично несъответствие между броя на служителите и нивото на престъпност, което налага спешна оптимизация.
Разходите за администрацията също продължават да нарастват, като броят на гражданите, обслужвани от един служител в изпълнителната власт, намалява. Особено показателни са общинските администрации, където в някои населени места на един чиновник се падат значително по-малко хора, отколкото средно за страната. Предлагат се конкретни мерки като сливане на общини и оптимизация на броя на полицаите.
Предвидените мерки в Бюджет 2026 не демонстрират политическа воля за дисциплиниране на държавния апарат. Докато държавата продължава да финансира привилегии и неефективност чрез повишени вноски от работещите, те ще бъдат принудени да плащат двойна цена. Това засилва предупреждението за риск от стагфлация, вместо от стагнация, поради политическото нежелание за реформи.
