Глобалната енергийна криза тепърва започва, а Европа е абсолютно беззащитна!
Масово се говори за енергийната криза като за регионален европейски феномен, който е свързан преди всичко с липсата на доставки, високите цени и празните хранилища на природен газ. Силно преобладава мнението, че пролетта ще реши проблема - няма да има нужда от газ за отопление, все някога ще се разберем с Русия и тя ще напълни тръбите и цените ще паднат, а с тях ще намалее и цената на тока и инфлацията...
Да, ама не. Защото светът се захранва преди всичко от нефт (33%), който движи практически всичко и въглища (27%), които правят огромната част от тока и захранват множество индустриални процеси. Данните са за 2019 г., но и тези за 2021 г. не се различават съществено.
За разлика от газа, чиито цени са регионални, нефтът е единствената напълно глобализирана енергийна суровина, чиято базова цена е тази на сорта Брент. Не цената на газа, а цената на нефта е едновременно майката и бащата на глобалната инфлация. А тя бързо се доближава до $100 на барел, което е 4-рен ръст в сравнение с април, 2020 г. Тази цена е непреодолима икономическа спирачка за по-бедните страни, но много бързо се усеща и от богатите. Като се има предвид колко хартийки се напечатаха последните няколко години, нищо не може да спре нефтът да достигне и $150, а защо не и $200 на барел.
Въглищата са малко по-регионални от нефта заради големите разходи за транспортирането им. Все пак и при тях има цена, която се приема за глобален бенчмарк - тази на пристанище Нюкясъл в Австралия, което се явява най-големият експортен хъб за въглища в света. Тя отново (след пика през октомври) гони $250/тон, което е исторически рекордно ниво и представлява ръст от 5 пъти в сравнение с минимума от средата на 2020 г.
За цените на металите и храните няма смисъл да пиша - те са до голяма степен функция на цената на нефта, газа и въглищата.
Ако някой някога си е мислил, че с края на пандемията и идването на топлата пролет ще излезем от икономическата и енергийна криза, време е да помисли отново. Лавината тепърва набира мощ, а Европейският съюз е най-неподготвеният за посрещането й политически блок в света, който единствен в последното десетилетие направи всичко възможно да няма собствени източници или поне дългосрочни ангажименти за доставки както на нефт, така и на газ и въглища.
В миналото подобни цикли са преодолявани с огромен скок на инвестициите, увеличаване на добива и съответно бърз спад на цените. Днес този механизъм не работи - политиците по света го изключиха и въпреки очевидната катастрофа не желаят да вдигнат бариерите. Инвестициите в добив на базови енергийни суровини са миниатюрна част от това, което е нужно, за да можем да се измъкнем. Ще страдаме, защото пазарният механизъм е смазан от политическата идеология.
Масово се говори за енергийната криза като за регионален европейски феномен, който е свързан преди всичко с липсата на доставки, високите цени и празните хранилища на природен газ. Силно преобладава мнението, че пролетта ще реши проблема - няма да има нужда от газ за отопление, все някога ще се разберем с Русия и тя ще напълни тръбите и цените ще паднат, а с тях ще намалее и цената на тока и инфлацията...
Да, ама не. Защото светът се захранва преди всичко от нефт (33%), който движи практически всичко и въглища (27%), които правят огромната част от тока и захранват множество индустриални процеси. Данните са за 2019 г., но и тези за 2021 г. не се различават съществено.
За разлика от газа, чиито цени са регионални, нефтът е единствената напълно глобализирана енергийна суровина, чиято базова цена е тази на сорта Брент. Не цената на газа, а цената на нефта е едновременно майката и бащата на глобалната инфлация. А тя бързо се доближава до $100 на барел, което е 4-рен ръст в сравнение с април, 2020 г. Тази цена е непреодолима икономическа спирачка за по-бедните страни, но много бързо се усеща и от богатите. Като се има предвид колко хартийки се напечатаха последните няколко години, нищо не може да спре нефтът да достигне и $150, а защо не и $200 на барел.
Въглищата са малко по-регионални от нефта заради големите разходи за транспортирането им. Все пак и при тях има цена, която се приема за глобален бенчмарк - тази на пристанище Нюкясъл в Австралия, което се явява най-големият експортен хъб за въглища в света. Тя отново (след пика през октомври) гони $250/тон, което е исторически рекордно ниво и представлява ръст от 5 пъти в сравнение с минимума от средата на 2020 г.
За цените на металите и храните няма смисъл да пиша - те са до голяма степен функция на цената на нефта, газа и въглищата.
Ако някой някога си е мислил, че с края на пандемията и идването на топлата пролет ще излезем от икономическата и енергийна криза, време е да помисли отново. Лавината тепърва набира мощ, а Европейският съюз е най-неподготвеният за посрещането й политически блок в света, който единствен в последното десетилетие направи всичко възможно да няма собствени източници или поне дългосрочни ангажименти за доставки както на нефт, така и на газ и въглища.
В миналото подобни цикли са преодолявани с огромен скок на инвестициите, увеличаване на добива и съответно бърз спад на цените. Днес този механизъм не работи - политиците по света го изключиха и въпреки очевидната катастрофа не желаят да вдигнат бариерите. Инвестициите в добив на базови енергийни суровини са миниатюрна част от това, което е нужно, за да можем да се измъкнем. Ще страдаме, защото пазарният механизъм е смазан от политическата идеология.
