Изследването е проведено на 31 януари 2022г. от Алфа Рисърч специално за предаването „Референдум“ на БНТ. Реализирано е сред панелна извадка от 403 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.
В ситуацията на енергийна криза и увеличение цените на електроенергията три четвърти от българските домакинства изпитват затруднения и се стараят да предприемат конкретни стъпки за намаляване на ценовия шок върху семейните си бюджети. Оценките за усилията на държавата за овладяване на кризата остават критични, а очакванията за влиянието на напрежението между Русия и Украйна – песимистични. Неяснотата около причините за сериозния ръст на цените допълнително съдейства за тази критичност, тъй като не позволява на хората да направят реална оценка, дали правителството действа в правилната посока, или не. Това са част от изводи от проведеното от Алфа Рисърч в партньорство с предаването „Референдум“ на БНТ експресно допитване.
Увеличението на цените на електроенергията рефлектира върху ¾ от потребителите. В най-голяма степен то се изразява в ограничаване потреблението на ток (49%). Значителен дял от хората се пренасочват също към ползване на нощната тарифа (38%), други източници за отопление и енергия (28%), както и подмяна на някои уреди с по-енергийно ефективни (22%). Една четвърт от сънародниците ни не са предприели до момента специални мерки. Причините за това могат да са както невъзможност да се ограничи повече потреблението, така и липсата на такава необходимост (най-вече защото енергийните разходи за отопление не са свързани с електричеството).
Същевременно, мнението за предприетите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата е противоречиво. Изцяло позитивна оценка изразяват едва 10%. Доминира нагласата, че се правят отделни неща, но не се използват всички възможности (49%). Значим е делът и на най-недоволните и ощетените, според които държавата не предприема мерки (41%). Бъдещ ръст в негативните оценки за ролята на управлението в справянето в енергийната криза може да доведе и до социално напрежение с трудно предвидими ефекти.
Причините за увеличението цената на тока остават неясни за 63%. На противоположното мнение, определяйки се като информирани, са 37%. Само по себе си това е сериозен проблем пред комуникационната политика на правителството, тъй като криза, която касае голямата част от българските домакинства и пряко влияе върху бита и потреблението им, продължава да е с неизяснени причини. Респективно, когато не знаят предпоставките, хората не могат да оценят правилни, или неправилни са предприеманите мерки.
Поляризирани са очакванията на българите за развитието на енергийната криза. С минимален превес са страховете – 54% се опасяват от режим на тока, а 55% от влошаване на ситуацията в резултат от напрежението около Русия и Украйна.
Домакинствата предприемат каквото е по силите им, за да намалят последствията от кризата. Това в съчетание с убеждението за още неизползвани от държавата възможности прави хората по-чувствителни към действията на управляващите. Всяка грешка на правителството би предизвикала обществена критика, но и всяка успешна стъпка би получила своевременно одобрение.
В ситуацията на енергийна криза и увеличение цените на електроенергията три четвърти от българските домакинства изпитват затруднения и се стараят да предприемат конкретни стъпки за намаляване на ценовия шок върху семейните си бюджети. Оценките за усилията на държавата за овладяване на кризата остават критични, а очакванията за влиянието на напрежението между Русия и Украйна – песимистични. Неяснотата около причините за сериозния ръст на цените допълнително съдейства за тази критичност, тъй като не позволява на хората да направят реална оценка, дали правителството действа в правилната посока, или не. Това са част от изводи от проведеното от Алфа Рисърч в партньорство с предаването „Референдум“ на БНТ експресно допитване.
Увеличението на цените на електроенергията рефлектира върху ¾ от потребителите. В най-голяма степен то се изразява в ограничаване потреблението на ток (49%). Значителен дял от хората се пренасочват също към ползване на нощната тарифа (38%), други източници за отопление и енергия (28%), както и подмяна на някои уреди с по-енергийно ефективни (22%). Една четвърт от сънародниците ни не са предприели до момента специални мерки. Причините за това могат да са както невъзможност да се ограничи повече потреблението, така и липсата на такава необходимост (най-вече защото енергийните разходи за отопление не са свързани с електричеството).
Същевременно, мнението за предприетите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата е противоречиво. Изцяло позитивна оценка изразяват едва 10%. Доминира нагласата, че се правят отделни неща, но не се използват всички възможности (49%). Значим е делът и на най-недоволните и ощетените, според които държавата не предприема мерки (41%). Бъдещ ръст в негативните оценки за ролята на управлението в справянето в енергийната криза може да доведе и до социално напрежение с трудно предвидими ефекти.
Причините за увеличението цената на тока остават неясни за 63%. На противоположното мнение, определяйки се като информирани, са 37%. Само по себе си това е сериозен проблем пред комуникационната политика на правителството, тъй като криза, която касае голямата част от българските домакинства и пряко влияе върху бита и потреблението им, продължава да е с неизяснени причини. Респективно, когато не знаят предпоставките, хората не могат да оценят правилни, или неправилни са предприеманите мерки.
Поляризирани са очакванията на българите за развитието на енергийната криза. С минимален превес са страховете – 54% се опасяват от режим на тока, а 55% от влошаване на ситуацията в резултат от напрежението около Русия и Украйна.
Домакинствата предприемат каквото е по силите им, за да намалят последствията от кризата. Това в съчетание с убеждението за още неизползвани от държавата възможности прави хората по-чувствителни към действията на управляващите. Всяка грешка на правителството би предизвикала обществена критика, но и всяка успешна стъпка би получила своевременно одобрение.
