Истинският „Цанков камък” е лошото управление на сектора от много години насам
През месец юли 2017 г. група от експерти в областта на енергетиката, хора с високо гражданско самосъзнание и отговорност учредихме сдружение „Енергийно бъдеще за България”. Решихме да създадем общност от модерно мислещи хора, загрижени за енергетиката на страната ни и да съхраним натрупаните през годините опит и знания в ядрената сфера. Смятаме, че това би било от полза както на обществото, което отделя средства за развитие на българската енергетика, така и на официалните власти, които подготвят стратегиите за развитие в сектора. Не на последно място си поставяме за цел да популяризираме най-новите открития в съвременната енергетика, които носят на хората безопасност, дават на съоръженията надеждност и имат позитивен ефект върху околната среда. Информацията за алтернативните източници на електроенергия (в т. ч. и водородът като енергиен източник), могат да се окажат добра перспектива за българската енергетика още в средносрочен план.
Хидровъзел „Цанков камък” е с нетна мощност около 80 МВт, но с коефициент на използване на инсталираната мощност, по данни на НЕК – 25 % и годишно производство на електроенергия от 200 000 МВтч. При цена на електроенергията от 100 лв./Мвтч ще се откупи за 50 или повече години. Мнозина остават с впечатлението, че хидровъзел „Цанков камък” е някакъв рядък случай неефективно използване на пари в българската енергетика. Ако сравним данните за всички водноелектрически централи в България, ще видим, че през цялата 2016 г. за производство на електроенергия от ВЕЦ са използвани около 13% от инсталираните мощности. В години с повече валеж коефициентът достига до 15 – 20%, което е изключително ниска ефективност. Т.е. може да се окаже, че за откупуването на почти всички държавни ВЕЦ-ве са нужни около 70 години.
„Цанковите камъни” в българската енергетика са много и тежат на цялото общество. Като такива трябва да добавим АЕЦ „Белене”, т.нар. американски ТЕЦ-ове, позабравеният ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Бобов дол”, газопроводът „Южен поток”, газохранилището в с. Чирен и др. „Може да звучи спекулативно, но истинският „Цанков камък” е лошото управление на българската енергетика от много години насам“, каза председателят на сдружение „Енергийно бъдеще за България“ Александър Николов.
Той даде пример с оповестените от АЕЦ „Козлодуй“ приходи от 96 млн. лв. от продажба на електрическа енергия по регулирани и свободни цени за м. юли 2017 г. – рекорд от началото на либерализацията на енергийния пазар. „При над 10.5 месеца съвместна годишна работа на двата блока, това са над 1 милиард лева приходи за година. Управлявал съм АЕЦ „Козлодуй“ и знам, че това е гарантирана печалба от 300 милиона лева годишно. Българската енергетика може да се самовъзпроизвежда. Ето откъде могат да дойдат средствата за нова ядрена мощност и то - чисто българска и изцяло държавна“, подчерта Николов.
Друг експерт от сдружението с 28 години стаж в сектора - Альоша Първанов – напомни за ангажиментите, които страната ни е поела по Парижкото споразумение за изменението на климата, постигнато на 12.12.2015 г. в Париж и необходимостта от изключването на българските въглищни централи и заместването им от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност. В доклад на Берлинския институт за анализ на климата е предвиден график за поетапно намаляване на мощността на въглищните централи, като след 2030 г. над 90 % от европейските въглищни централи трябва да бъдат изведени от експлоатация, а за България – 100 %.
В момента България разполага с 36 въглищни блока (общо 315 в Европа) с обща мощност от 5372 МВт, което представлява 4.9 % от всички европейски въглищни мощности. Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2” за 2016 г. е постигнала коефициент на използване на инсталираната мощност (КИИМ) 57.55 %. Този коефициент значително може да се подобри, достигайки 90 - 95 %, но съгласно Парижкото споразумение тази ТЕЦ трябва да бъде изведена от експлоатация. Макар и по-добра, ситуацията е аналогична и с т.нар. частни ТЕЦ. Ефективността на използване на мощността от 2000 МВт на АЕЦ „Козлодуй” е значително по-висока, достигайки за 2016 г. 89.93 %. Общата мощност на ВЕЦ и ПАВЕЦ в състава на НЕК ЕАД е 2713 МВт, а КИИМ за 2016 г. е изключително нисък – 12.89 %“, допълни Първанов. По думите му това означава, че на българските ВЕЦ може да се разчита единствено като върхова мощност и причината е обективна, природна особеност в България и региона – малко годишни валежи и нисък воден отток, които се очаква да се влошават. „Като енергетик и председател на КНСБ в АЕЦ „Козлодуй” приветствам усилията на министъра на енергетиката и българските депутати в Европейския парламент за дерогация в максимално дълъг срок, но за съжаление като експерт изразявам определено съмнение, че това е възможно“, каза още той. Терминът, употребен от уважаемата министър Петкова за „безсрочна дерогация“ на практика не съществува в правния мир“, подчерта от своя страна Александър Николов.
За стабилно и устойчиво развитие на сектора експертите от сдружение „Енергийно бъдеще за България“ посочват нуждата от преструктуриране, нови мощности, нов тип управление. Трябва час по скоро да се разработи и приеме т.нар. „Комплексна стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност” и ние от сдружение „Енергийно бъдеще за България” сме готови да се включим активно в подготовката на такъв документ“, допълни от своя страна Владимир Владимиров, енергетик с 30 години стаж в АЕЦ „Козлодуй“. Трябва национална политика и за популяризиране използването на алтернативните автомобили. Най-вече електромобилите, защото автомобилите с т.нар. водородни клетки са обект на едно недалечно бъдеще, но не и на настоящето“, каза още той. По думите му електромобилите могат да работят в унисон, в синергия с ядрената енергетика. „В България понастоящем в експлоатация са над 4 000 000 автомобила. Новите автомобили, до 5 години, са под 200 000, а автомобилите над 20 години са над 1 500 000. Владимиров изчисли, че ако притежателите на електромобили станат привилегировани клиенти на АЕЦ и заплащат за зареждането им енергия по цена на себестойност от 5 ст./кВтч., то „горивото“ за 100 км пробег би струвало 1 лв. „Така милиони българи ще могат да пътуват евтино, околната среда у нас ще е значително по-чиста, а и значително по-ефективно ще се използват ядрените мощности на страната“, заключи Владимир Владимиров.
Сдружение „Енергийно бъдеще за България” ще организира до два месеца международна конференция, на която ще покани експерти и специалисти от реалната енергетика, науката, водородното общество, асоциацията на автомобилните производители и др., за да дискутират заедно енергийното бъдеще на страната ни.
