Индустрия на дръвника, а разходите за живот и бизнес - хвръкват до небесата
Но както казва енергийният министър Александър Николов (в стил мадам дьо Помпадур или Мария Антоанета - “като няма хляб - яжте пасти/кроасани”): “В най-добрия случай 40 на сто поскъпване на газа, но всеки преход си има цена”. Ръст 40 на сто и то спрямо сегашните исторически рекордни цени и то в най-добрия случай. В най-добрия случай. А в най-лошия - не се знае, но какво му плащаш…
Вместо да работим за изграждането на местен ресурс, гарантирайки базово ниво на енергийна и ресурсна сигурност, ние отново сме “изненадани” и тичаме след събитията.
Най-голямата цена при глобалното пренареждане на военно-финансовите пластове ще плати сварената по бели гащи Европа. А най-голямата цена в Европа - ще платим най-бедните, ерго ние българите. Вече се готвим чинно да ходим пеша, да живеем на студено, да работим от вкъщи, да редуцираме месото, да се лишим от личен автомобил за сметка на влак - официално от ЕК е приканването. Очакваме с интерес действията на германците, защото те могат да повлекат в стопанската бездна всички…
За да имаш тежест на международната арена, трябва да си обезпечен икономически и енергийно. Обстоятелство, което няколко десетилетия проспиваме на всички нива - европейско и национално.
Решенията за страната ни:
- разработване на стратегически възможности за проучване и добив на природен и шистов газ;
- трансформиране на въглищния ни потенциал и изготвяне на “механизъм за капацитет” - за да се избегне фалита на Мариците през 2025г.;
- издържани решения за ядрената енергетика;
- развитие на минерално-суровинна индустрия, която да ни позиционира по-добре при новото раздаване на картите при “Зеления преход”, защото нуждата от суровини, инсустриални метали и химични елементи - за перки, солари и батерии - ще е въпиюща;
- спешно “отвоюване” на територия от НАТУРА за ветрогенератори, своевременно пълнене на газохранилището в Чирен, моментално оправяне на престъпното безхаберие, стопиращо ПАВЕЦ “Чаира”;
Както виждаме никой не ни чака, а тактиката “на гол тумбак чифте пищови” води само и единствено до фиаско.
