Европа отново е изправена пред предизвикателна комбинация от растящи цени на природния газ и недостатъчно запълнени газохранилища в навечерието на зимния сезон. Цената на европейския газов хъб TTF продължава своя възходящ тренд, достигайки най-високите си нива от повече от три години насам. Този ценови скок се дължи на продължаващото напрежение при доставките на втечнен природен газ и несигурността на глобалните пазари.
Данните към 8 септември показват, че газохранилищата в Европейския съюз са запълнени средно на 67,12%. България се намира на ниво от 65,34%, което е малко под средното за ЕС. Въпреки че тази разлика не е драстична, тя подчертава разликите в подготовката на отделните европейски държави за предстоящите зимни месеци.
Ситуацията в България изглежда по-стабилна в сравнение с най-големите икономики, като Германия, чиито хранилища са запълнени едва на 54,75%. В същото време страни от региона се справят по-добре, като Румъния достига 73,92%, а Хърватия – 77,2%. Така България заема междинна позиция в европейския енергиен контекст.
Основният проблем пред пазара не е физическият недостиг на ресурс, а цената, на която той ще бъде осигурен през зимата. Колкото по-малко газ има в хранилищата, толкова по-голяма е зависимостта от текущия пазар, където ограниченото предлагане води до волатилност. Всяко ново сътресение бързо се прехвърля върху крайните потребители и индустрията чрез ценови натиск.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) алармира за необходимостта от по-сериозен подход към аварийните резерви, за да може Европа да реагира при евентуални прекъсвания на доставките. Времето за нагнетяване на газ обаче изтича, а високите цени допълнително оскъпяват този процес. Голямата уязвимост се крие във факта, че при студена зима или ръст в световното търсене, Европа ще бъде принудена да купува газ при екстремно високи цени.
