Строителният сектор се утвърждава като водещия двигател на икономическия растеж в България, демонстрирайки най-съществен принос към брутния вътрешен продукт. През 2024 г. браншът формира впечатляващите 11% от икономическия обем на страната. Този резултат изпреварва приноса на сектори като търговията и транспорта (9,6%), както и на финансовите и застрахователни дейности (6%).
Данните от анализа на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) показват, че общият ръст на БВП за периода 2023-2024 г. е 3,4%. Докато динамиката в различните икономически сфери варира от спад до двуцифрен растеж, строителството заема лидерската позиция. Секторът оказва мащабно позитивно влияние върху заетостта, нивата на доходите и развитието на градската инфраструктура.
Георги Шопов, председател на НАСП и собственик на „ТОБО ГРУП“, подчертава, че строителството свързва ключови звена като банковия сектор и материалното производство. Всяка строителна активност в даден регион не представлява само нови сгради, но и импулс за логистиката, инженеринга и финансовите услуги. По думите му силната икономика на страната е пряко обвързана с поддържането на активен и устойчив строителен процес.
За последната година в България са изградени близо 2 милиона квадратни метра нови жилищни площи. Този мащаб отразява реалната необходимост от модернизация на домовете в големите градове и развиващите се райони. Данните потвърждават устойчивото потребителско търсене и желанието за по-високо качество на живот в градска среда.
Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD, обяснява, че новите жилища изискват и паралелно изграждане на прилежаща инфраструктура като улици и зелени площи. По изчисления на НАСП предприемачите в София са инвестирали 115 млн. лв. в обществена инфраструктура през 2024 г. Това добавя разход от 30 до 100 евро на квадратен метър към себестойността на сградите.
На практика купувачите на имоти финансират изграждането на улици и довеждаща инфраструктура, което по закон е ангажимент на общините. Вече има множество примери, като ул. „Боян Петров” в София, където частната инвестиция подсигурява достъпа на гражданите. Така строителната активност се превръща в основен фактор за качественото развитие на градските пространства.
Секторът осигурява препитание на 156 382 души, което представлява около 7% от цялата работна сила в страната. Наблюдава се значително увеличение на възнагражденията от 17,8% за един отработен час. Този ръст изпреварва средното повишение на заплатите в България, което за първото полугодие на 2025 г. е около 12%.
Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова от Match More отбелязва, че заетостта в бранша е нараснала с 5,1% на годишна база. Същевременно безработицата в сектора е спаднала с цели 34,3% през първата половина на 2025 г. Строителството изпълнява и важна социална функция, като осигурява стабилност на домакинствата в по-малки населени места.
Освен като работодател, компаниите в бранша са сред най-големите данъкоплатци в държавната хазна. Само за 2024 г. строителните предприемачи са внесли данъци в общ размер на 7,5 милиарда лева. В допълнение към фискалната стабилност са изплатени 2,3 млрд. лв. под формата на заплати и 1 млрд. лв. осигурителни вноски.
Асен Чавдаров, управител на „КОНТРАКТ СИТИ“, призовава за предвидима регулаторна рамка и партньорски подход от страна на държавните институции. Той подчертава, че строителите са ключов източник на приходи, а не крайни бенефициенти на публичен ресурс. Секторът заслужава признание за ролята си на основен стълб, крепящ националните публични финанси.
Проучване на агенция „Тренд“ в най-големите български градове идентифицира основните градски проблеми според гражданите. На първо място респондентите поставят липсата на паркоместа, следвани от затруднения трафик и замърсяването на въздуха. Самата строителна дейност се нарежда на четвърта позиция сред факторите, създаващи дискомфорт в градската среда.
Инвеститорът д-р Щелян Калчев пояснява, че модерните технологии вече съкращават строителните срокове с до 50%. Това означава по-малко шум и прах за живущите при запазено високо качество на изпълнението. Финалната цел на предприемачите е не просто сграда, а по-подредена среда и по-добра социална инфраструктура за целия квартал.
Националната асоциация на строителните предприемачи остава твърдо ангажирана с поддържането на прозрачна и открита комуникация. Развитието на сектора продължава да бъде ключов фактор за икономическия просперитет на България. Данните потвърждават устойчивата тенденция за превръщането на строителството в основен фундамент на стопанския живот.
