Проблемите на фалирата SVB в САЩ са подобни (поне по произход) на проблемите, които изпитват ЕЦБ и националните централни банки в Евросистемата.
Например, Бундесбанк обяви първата си загуба от 43 години на стойност 172 млн. евро, самата ЕЦБ (която не включва в своите финансови резултати националните централни банки на страните членки) докладва загуба от 1,6 млрд. евро, сметките на Холандската централна банка са за 9 млрд. евро загуби, а Националната банка на Белгия, очакваше 600-800 млн. евро загуби за 2022 г.
На практика виждаме началото на шока, който изпитва финансовата система от това, че спасителният пояс от 2008 г. (някои ще кажем и от по-отдавна) ще трябва да се махне. Спасителният пояс - под формата на нулеви/отрицателни лихви, количествени улеснения и ликвидност за всички на корем, към които цялото стопанство се пристрасти - държави, банки, фондове, фирми, корпорации, retail инвеститори...всички.
Докато нямаше инфлация беше лесно всеки проблем да се решава с отпускане на паричната политика и раздаване на пари през фиска. Whaterver it takes на Драги, смятано от някои за "гениален ход", беше просто обещание за печатане на пари за спасяване на неработещата еврозона.
Сега обаче, вдигаме лихвите, защото инфлацията бушува, идва сметката за години живот в измислена икономика на балоните. През последните десетилетия е изконсумирано богатство, което на практика го няма, и плащането тепърва започва.
П.П. Мудис дала максимален рейтинг на SVB малко преди фалита.
