Ако се чудите защо в Еврозоната в последните три години свръхзадлъжнелите Италия и Испания парадоксално са моторите на икономическия растеж, а пък Германия се е превърнала в "болния човек" на Еврозоната, обяснението е много просто:
1) Основните бенефициенти на общите европейски заеми по Плана за Възстановяване и Устойчивост NextGenerationEU са именно Италия и Испания. Точно те прибраха лъвския пай от общите милиардни заеми. Още повече, облигационните пазари вече съзнават, че оттук насетне случи ли се тези две държави в Еврозоната пак да изпаднат в състояние на неплатежоспособност, то всички държави в ЕС , включително и България, биха отново емитирали общ дълг, за да ги спасяват, и така този имплицитен защитен механизъм вече значително понижава рисковите премии при инвестиране в тези иначе традиционно доста по-рискови части от периферията на Еврозоната;
2) Високата инфлация, която Европейската Централна Банка/ЕЦБ създаде посредством експерименталните си политики на отрицателни лихви и количествени улеснения (печатане на пари от въздуха), се оказа истинска благодат за свръхзадлъжнелите Италия и Испания, тъй като стопи, поне частично, трилионните публични дългове на тези две страни. Тоест, чрез създадената от самата нея инфлация, ЕЦБ безмилостно и коварно ограби парите на спестовните народи като германския, а и като българския, въвеждайки по този начин, поне временно, ред в неустойчиво управляваните публични финанси на Италия и Испания. Европейската Централна Банка се държеше сякаш е само централна банка на Италия и Испания, но не и на Германия, където традиционно винаги се е държало на строгия монетарен консерватизъм, или на гаранциите от страна на германската централна банка, че няма да се посяга на спестяванията на обикновения човек, за да се решават фискални проблеми, и още по-малко, за да се решават фискални проблеми на чужди държави. Италианската и испанската икономики са традиционно добре подготвени за подобни инфлационни вълни, причинени от централните им банки, тъй като в годините преди създаването на еврото и Еврозоната точно чрез сериозна девалвация на валутите си (лира и песета) тези две страни бързо успяваха да възстановят конкурентоспособността на икономиките си. За Германия, обаче, тази висока инфлация представлява неочакван и напълно непознат шок, продукт на собствената им централна банка (сега ЕЦБ). Това ново явление фундаментално подкопава цялостния модел на функциониране на германската икономика, изграден около идеята за наистина стабилни пари;
3) През юни 2022 г. ,уж когато започваше най-сетне да затяга паричната си политика, ЕЦБ всъщност създаде Антифрагментационен Спасителен Механизъм (TPI), с който да може да затваря италиански и испански лихвени спредове, или с други думи, ЕЦБ обеща на облигационните пазари, че отново би изкупувала в бъдеще облигациите на тези две страни, ако, или когато това се наложи. Тоест, ЕЦБ обеща, че е готова да създава нови и нови инфлационни вълни с цел всячески да предпази Еврозоната от разпад, предизвикан от един евентуален фалит на свръхзадлъжнелите Италия или Испания. Казано по друг начин, Италия и Испания вече няма как да фалират, колкото и безразсъдно да управляват публичните си финанси, но пък Германия, от друга страна, най-вероятно скоро пак я чакат нови тежки инфлационни шокове. По този начин, свръхзадлъжнелите Италия и Испания станаха моторите на растежа в Еврозоната, а Германия - болният човек;
4) Свръхзадлъжнялата Франция стагнира икономически точно както Германия, тъй като вакханалията в управлението на френските публични финанси е толкова голяма, че дори проинфлационните политики на Европейската Централна Банка/ЕЦБ се оказват напълно безсилни да помогнат на нереформираната френска икономика да генерира какъвто и да е сносен растеж.
* Тодор Сапунаров, икономист и автор на книгата "40 причини да не приемем еврото" #лев #евро #еврото #еврозона #България #Bulgaria
