Борбата за бюджета на следващата година ще бъде фокусирана върху обещанията за увеличаване на разходите, особено в контекста на евентуални предсрочни избори, с цел трупане на политически дивиденти. Това мнение изрази икономистът Васил Караиванов в коментар пред БНР относно предстоящото обсъждане на държавната финансова рамка.
„Съвсем естествено е по това време на годината да започнат страстите около бюджета и да завършват около януари – февруари, дори март", отбеляза той, изразявайки надежда за приемане на документ, въпреки всички рискове. Според Караиванов, един от реалистичните сценарии е бюджетът за идната година да остане сходен с настоящия, като разходите се разпределят на 1/12 месечно и се спазва правилото за харчене само на събраните приходи. Той подчерта, че това не е най-лошият вариант.
Според икономиста, членството на България в еврозоната не е под риск, но мерките, свързани с бюджета и бъдещите разходи, представляват предизвикателство. Дори да бъде приет бюджет, не е задължително всички предвидени разходи да бъдат осъществени, особено имайки предвид, че приходите невинаги съвпадат с прогнозите.
В рамките на бюджетните прогнози за следващите четири години, договорени с европейските партньори, е заложено минимално увеличение на разходите. Това означава, че ръстовете, наблюдавани през последните години, вече не са актуални. Очакванията са бюджетът за догодина да бъде около 92 млрд. лева, което представлява ръст под 3% спрямо 90-те милиарда лева за настоящата година. Според икономиста, това може да доведе до замразяване на възнагражденията в някои публични сектори.
„Политиците ще се опитат да договорят повече разходи заради предстоящите президентски избори през 2026 г. и местни през 2027 г., насочени към общностите, от които биха печелили повече гласове", смята Караиванов. Той прогнозира началото на сезон на протести, тъй като политиците ще бъдат под натиск да увеличат социалните разходи, въпреки че последващите компромиси могат да доведат до нови, оправдани искания.
Икономистът отбеляза, че годината е започнала с инфлация, която в последните месеци е довела до „ценови шокове с изненадващо и необосновано повишаване на някои цени“. При тези обстоятелства потребителите имат по-голяма сила на пазара, когато я използват, но често срещат безсилие в справянето с нарастващите разходи.
Караиванов определи България като една от малкото държави в Европейския съюз с редовно правителство в момента. Той подчерта, че въпреки политическите препирни, които са естествен демократичен процес, те не представляват проблем за Европа. Ситуацията обаче ще бъде проблем за хората в България, когато липсата на бюджетен компромис води до забавяне на развитието.
