Политическата нестабилност в България представлява сериозна пречка пред предприемането на необходимите дългосрочни решения, чиито ефекти могат да бъдат забелязани едва след няколко години. Пламен Димитров, управител на Coface, подчертава, че е необходима последователна и целенасочена работа за стимулиране както на инвестициите, така и на износа.
Той сподели тези виждания в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria, като поводът за участието му бе предстоящата десета конференция на Coface България. Тази година фокусът на форума е "България – между ръст и риск".
Въпреки че инфлацията у нас остава по-висока в сравнение със средната за еврозоната, прогнозите са, че тя ще бъде регулируема. Бюджетът за 2026 г. се очертава като ключов фактор, който ще окаже пряко въздействие върху бъдещата инфлация и ще формира възприятията на инвеститорите за страната.
"Затова бюджетът е толкова важен и ще има пряко отражение и към инфлацията през следващата година. От него зависи и инфлацията, и начинът, по който ни гледат инвеститорите", коментира Димитров.
Ръководителят на Coface отбеляза съществен проблем с намаляващия износ на български стоки. Като следствие от това, в страната пристига по-малко свеж капитал, който е нужен за модернизация на производството. Липсата на инвестиции, които да повишат продуктивността, прави българската икономика уязвима.
Бюджетът за 2026 г. е определен като "недобър" и представлява най-големият предизвикателство, особено като първи бюджет на България в еврозоната. Събеседникът сравни текущата ситуация с "живот на кредит", което според него не е дългосрочно устойчив модел.
Препоръката е държавните разходи да бъдат ограничени до 37-40% от БВП. Превишаването на този праг е нездравословно и води до увеличаване на дълговете или повишаване на данъците. Необходима е силна политическа воля за преструктуриране на икономиката и повишаване на производителността.
Пламен Димитров изрази лично мнение, че няма да се стигне до смяна на правителството поне до началото на следващата година. Според него, управляващите ще искат да се възползват от значителните дивиденти, свързани с влизането в еврозоната.
Наличният икономически растеж е определен като "измамен" поради съществуващите средносрочни и дългосрочни рискове. Повишеният кредитен рейтинг и очакваният ръст на БВП се дължат предимно на потреблението, а не на устойчиви инвестиции в производство и износ, което представлява форма на "задлъжняване".
Българската икономика остава силно зависима от европейските икономики. В тази връзка, спад в промишлените поръчки и производство, като този в Германия, има негативно отражение и върху България.
