Журналистът и лектор по публично говорене Анна Цолова и Любомира Велчева – експерт по лидерското развитие, споделят и дават ценни съвети за развитието на това важно умение.
Представете си следното: докато браузвате в интернет, изскача реклама на любим бранд, който предлага огромно намаление. Продукт, за който мечтаете отдавна, се продава на атрактивна цена. Без изобщо да се замислите, кликвате на банера и за по-малко от секунда вече сте на сайта: красиви снимки, таймер, който отброява изтичащото време на офертата (трябва да побързате), броя на хората, които вече са я купили (десетки!) и много, ама много ниска цена. Чудите се как е възможно, но какво пък, за тези пари си струва. На косъм сте да вкарате данните си за плащане, когато…
Когато все пак решавате да броите до три и да проверите адреса и профилите в социалните мрежи на хората, коментирали под офертата. Оказва се, че уебсайтът няма нищо общо с любимия ви бранд, а „хората” не са истински.
Това е класически пример как често в бързината можем да се „подхлъзнем“ от атрактивността на информацията, която ни се предлага, и да я приемем за чиста монета. В такива ситуации ние не мислим критично. Не защото сме безразсъдни, а защото нашият мозък просто пести енергия. Как да „пренапишем“ кода му? Като питаме по-често „защо“!
Именно способността ни да анализираме и оценяваме информацията е в основата на критичното мислене – темата в новия епизод на образователния видеокаст „Уменията на 21-ви век“. Гости в него са Любомира Велчева – професионалист в областта на човешките ресурси и лидерското развитие, и Анна Цолова – ТВ журналист, водещ и лектор по публично говорене.
Какво е критично мислене?
Критичното мислене е жизненоважно умение в съвременния свят. То е свързано със способността ни да мислим логически, да оценяваме информация и доказателства, да търсим различни гледни точки и да разпознаваме пристрастия и заблуди. В новия епизод специалистите очертават няколко важни ползи от това умение:
• Подобряване вземането на решения
Критичното мислене ни позволява да взаимодействаме активно с информацията, която ни се предоставя, да правим информиран избор и да взимаме качествени решения, които в крайна сметка могат да подобрят благосъстоянието ни. Според Любомира Велчева този начин на задълбочаване в информацията задоволява нуждата от смисъл, която всеки човек има. „Въпросът „защо“ ми е любим. За да направя нещо и да получа вътрешна мотивация, аз имам нужда от смисъл. Отговорът на въпроса „защо“ ми дава и по-голямата картина, от позициите на която мога да взема решение“, обяснява тя.
• Начин да учим и надграждаме нови знания
Критичното мислене е от ключово значение в образованието, защото насърчава децата да са любопитни, да изследват, проучват и задават въпроси, вместо да запомнят пасивно информация. „През него можем да учим за света и да намираме нови приложения на нещата, които вече познаваме; да формираме мнения и да правим изводи за дадени ситуации“, коментира Велчева.
• Защита от манипулация
В съвременния свят, пренаситен с информация, дезинформация и фалшиви новини, критичното мислене може да ни послужи като защита и да ни помогне да разпознаем неверните и манипулативни твърдения.
• Възпитаване на отговорност и позиция
Критичното мислене ни помага да имаме по-добро разбиране и задълбочено, аргументирано мнение по различни обществени въпроси и стимулира личната ни отговорност по тях. Това означава, че знаем не само как да мислим, но и как да действаме.
Детският въпрос „защо“ – най-ранната форма на критично мислене
Децата изследват света чрез въпроси. „Защо изгрява слънцето?“, „Защо небето е синьо?“, „Защо не може сладолед?“. Като възрастни ние често се фокусираме върху това какво (или къде, кога, как) нещо се случва, но пропускаме да се запитаме каква е причината и на какво иска да ни научи. Това любопитство към света обаче е изключително ценен урок, който можем да си вземем от децата. „Представете си критичното мислене като един детектив, който с лупа изследва света. Какво се случва? Защо се случва? Какъв е смисълът на това, което случва? Той не само изследва, но и смело пробва, тества, експериментира: може ли да бъде по друг начин? Спомнете си как децата често разглобяват играчките си – това е техният начин да проявят критично мислене“, коментира Любомира Велчева.
Поколението Z също има на какво да ни научи. Така твърди Анна Цолова, която споделя как понякога 16-годишният ѝ син и неговите връстници като че ли вродено имат по-критично мислене от своите родители. „Те се отнасят скептично към информацията от традиционните медии и отговарят просто и кратко: „критичното мислене ни трябва, за да не ни лъжат“.
Ролята на образованието
Едно от основните условия да възпитаваме мислещи деца е доброто образование, споделя Анна Цолова и подчертава как една добра система предостави знания и умения, необходими за анализ и разбиране на информацията – ако днес това са уроците по физика и биология, утре ще са умения, свързани с четенето на историята и как да подходим критично към нея и събитията, които са се случили в близкото минало.
В епизода, посветен на критичното мислене, Любомира Велчева и Анна Цолова дават още конкретни съвети и идеи как да развием това ценно умение. А в образователния видеокаст „Уменията на 21-ви век“, продуциран от Лидл България, можеш да гледаш този и още полезни епизоди, свързани с медийна грамотност, лична мотивация и др. Всички епизоди са достъпни безплатно в канала в YouTube.
