Финансова подкрепа, предоставяне на онлайн платформи, политика за регламентиране на заетите в областта на нематериалното културно наследство /НКН/. Това са част от ключовите инструменти за борба с последиците от кризата, предприети от държавите от ЮИЕ с цел подкрепа на носителите и общностите на кулурно наследство.
Това бе сред акцентите по време на 14-ата годишна среща, организирана от Регионалното бюро за наука и култура в Европа към ЮНЕСКО, с подкрепата на Регионален Център София - ЮНЕСКО. Представители на 16 държави от региона се „срещнаха” онлайн, за да обсъдят възможностите и предизвикателствата, които стоят пред културните общности в условия на извънредни ситуации и кризи, какъвто бе и случаят с COVID-19.
Това бе сред акцентите по време на 14-ата годишна среща, организирана от Регионалното бюро за наука и култура в Европа към ЮНЕСКО, с подкрепата на Регионален Център София - ЮНЕСКО. Представители на 16 държави от региона се „срещнаха” онлайн, за да обсъдят възможностите и предизвикателствата, които стоят пред културните общности в условия на извънредни ситуации и кризи, какъвто бе и случаят с COVID-19.
• Нематериалното културно наследство подпомага общностите във време на криза
• Виртуална бе 14-ата годишна среща на експертите по нематериално културно наследство от Югоизточна Европа
„Ограничаване на посетителите на мероприятия и дигитализиране на процесите – това е новата реалност, с която живеем към момента. Смятам, че държавите от региона на ЮИЕ успешно се справят с опазването на културното наследство в новите условия. За съжаление, в краткосрочен план завръщането към старите стандарти изглежда невъзможно, но потребността на хората от срещи с културата ще ги подтикне рано или късно да възприемат новите модели”, каза Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален Център София – ЮНЕСКО.
По думите ѝ, времената на предизвикателства идват, за да ни припомнят, че взаимната подкрепа е базисна ценност за всяко общество. А кризите са неминуемо явление, независимо от естеството им.
„Последствията от кризата с COVID-19 са на всички обществени нива – здравни, социални, икономически, културни. Над 90% от музеите в света затвориха врати заради пандемията, а над 10% от тях може би няма да отворят повече. В тази непрестанно променяща се среда наш дълг е поддържаме активен диалог в общността и да търсим решения за опазване на културата – основен лакмус за зрелостта на всяко общество”, каза още Тодорова.
Приветствия на откриването отправиха още Ана Мария Луиза Томпсън, директор на Регионалното бюро на ЮНЕСКО за наука и култура в Европа и Тим Къртис, директор на Секция НКН в ЮНЕСКО. В събитието се включиха 11 обучители от мрежата на ЮНЕСКО от региона.
Във форума взеха участие специалисти и представители на министерствата на културата от държавите Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Гърция, Малта, Черна гора, Република Северна Македония, Република Молдова, Румъния, Сърбия, Словения и Турция. Гости на събитието бяха също представители на Италия и Австрия.
Всички участници се обединиха около тезата, че нематериалното културно наследство има ключова роля във време на криза. То е важен инструмент за общностите да се справят със ситуацията, тъй като е извор на солидарност и знание по време на изолация. В същото време самите културни практики се намират в сериозен риск в условията на природни бедствия и пандемии, което налага още по-активна работа за тяхното опазване.
Друга ключова тема на форума бе завръщането на културния живот към обичайния му ритъм. Специалистите споделиха добри практики относно възможностите пред културните общности да възвърнат традиционните си функции. Дадените на онлайн конференцията примери демонстрираха и адаптивността и устойчивостта на нематериалното културно наследство по време на криза с промяна на практиките съобразно епидемиологичните условия в различните държави.
• Виртуална бе 14-ата годишна среща на експертите по нематериално културно наследство от Югоизточна Европа
„Ограничаване на посетителите на мероприятия и дигитализиране на процесите – това е новата реалност, с която живеем към момента. Смятам, че държавите от региона на ЮИЕ успешно се справят с опазването на културното наследство в новите условия. За съжаление, в краткосрочен план завръщането към старите стандарти изглежда невъзможно, но потребността на хората от срещи с културата ще ги подтикне рано или късно да възприемат новите модели”, каза Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален Център София – ЮНЕСКО.
По думите ѝ, времената на предизвикателства идват, за да ни припомнят, че взаимната подкрепа е базисна ценност за всяко общество. А кризите са неминуемо явление, независимо от естеството им.
„Последствията от кризата с COVID-19 са на всички обществени нива – здравни, социални, икономически, културни. Над 90% от музеите в света затвориха врати заради пандемията, а над 10% от тях може би няма да отворят повече. В тази непрестанно променяща се среда наш дълг е поддържаме активен диалог в общността и да търсим решения за опазване на културата – основен лакмус за зрелостта на всяко общество”, каза още Тодорова.
Приветствия на откриването отправиха още Ана Мария Луиза Томпсън, директор на Регионалното бюро на ЮНЕСКО за наука и култура в Европа и Тим Къртис, директор на Секция НКН в ЮНЕСКО. В събитието се включиха 11 обучители от мрежата на ЮНЕСКО от региона.
Във форума взеха участие специалисти и представители на министерствата на културата от държавите Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Гърция, Малта, Черна гора, Република Северна Македония, Република Молдова, Румъния, Сърбия, Словения и Турция. Гости на събитието бяха също представители на Италия и Австрия.
Всички участници се обединиха около тезата, че нематериалното културно наследство има ключова роля във време на криза. То е важен инструмент за общностите да се справят със ситуацията, тъй като е извор на солидарност и знание по време на изолация. В същото време самите културни практики се намират в сериозен риск в условията на природни бедствия и пандемии, което налага още по-активна работа за тяхното опазване.
Друга ключова тема на форума бе завръщането на културния живот към обичайния му ритъм. Специалистите споделиха добри практики относно възможностите пред културните общности да възвърнат традиционните си функции. Дадените на онлайн конференцията примери демонстрираха и адаптивността и устойчивостта на нематериалното културно наследство по време на криза с промяна на практиките съобразно епидемиологичните условия в различните държави.
