Корпоративната етика e гаранция за качество на продукта или услугата. Тя има пресечни точки с всички нива и направления в компанията.Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) организира на 9 февруари 2016 г. в София Хотел Балкан конференция на тази тема.
Над 60 представители на бизнеса, юристи и консултанти дебатираха относно темата комплайънс – понятие, за което все още в България няма утвърден адекватен превод. За едни то е (нормативно) съответствие, за други – корпоративна етика, за трети е сбор от и досега съществуващи мерки за борба с корупция, нелоялна конкуренция и т .н. Предвид глобализацията в бизнеса правилата за комплайънс имат трансграничен ефект.
Според Анна Ризова (Адвокатско дружество Волф Тайс) развитието на технологиите е един от факторите, които влияят върху комплайънс-политиките. Сред проблемите е например защитата на личните данни.
Д-р Александър Христов (Българско дружество за връзки с обществеността) засегна темата за саморегулацията. Според него в един бранш между компаниите има много повече общи интереси отколкото конкурентни отношения. Специалистът по ПР идентифицира основните елементи на саморегулацията: съгласие за спазване на правилата и готовност за участие в тяхното разработване; разбирателството; ресурс и гъвкавост. Темата за публичността и пиара е тясно свързана с комплайънса: въпросът е не дали правиш пиар, а дали съумяваш да го управляваш.
Мария Пенева (КПМГ България) обърна внимание на факта, че много браншови организации имат свои етични кодекси, на базата на които се извършва саморегулацията. Според нея фирми със сериозно отношение към комплайънс търсят за бизнес партньор компании, които също се съобразяват с етичните норми. Така се осъществява пренасяне на добрите практики.
Анна Ризова изрази надежда, че скоро именно ползите от комплайънс-политиката ще бъдат импулс за спазването й, а не страха от високи глоби. Според нея развиването на норми в тази област предпазва от нарушения пред регулаторните органи, но и създава своеобразни правила за действие в критични ситуации. Комплайънс се превръща в предимство в конкурентната среда.
Сред предизвикателствата на комплайънса е динамиката на изменение на правилата в една сфера, необходимостта от финансов ресурс, ангажираността на ръководството към проблематиката, поддържането на знания и ефективният мониторинг. Необходимо е осигуряване на добри канали за т. нар. whistleblowing (подаване на сигнали от субекти вътре в компанията) с цел проследяване на нарушения, но и като превантивна мярка. Според д-р Христов освен т. нар. whistleblowing трябва да се насърчава изобщо гражданската позиция, активността на потребителя и на служителя.
Засегната бе и темата за обществените поръчки и комплайънса. Димитър Стоименов (Петерка & Партньори – адвокатска кантора) обърна внимание на това, че дружества от страни като Германия имат очаквания процедурите да се извършват по строги правила. За съжаление често биват разочаровани. Той подчерта, че немският бизнес е носителят на комплайънс. Той обаче все още се възприема като вид доносничество. Комплайънсът надхвърля изискванията на регулаторната рамка.
Оршоля Пайер (Сименс) сподели, че особено деликатна е ситуацията, когато трябва да се проверяват действията на ръководството. Тя очерта профила на служителите, които се занимават с комплайънс: от една страна трябва да познават правната рамка, да познават бизнеса, но и да разбират от теми, свързани с публичност и репутация.
Тим Курт (президент на Германо-Българската индустриално-търговска камара и управител на Аурубис България) обърна внимание на факта, че освен специфични за фирмата и бранша правила има и такива, които касаят културата на страната, в която компанията оперира.
Участниците в панелите, се обедниха около мнението, че саморегулацията е начин да се създава добра среда за бизнес. Комплайънсът работи не само за оптимизация на бизнеса и изграждане на имиджа на дадено предприятие, а за промяна изобщо в целия бранш.
Фалк Тишендорф, адвокат, управляващ партньор на адвокатска кантора Beiten Burkhardt Москва, сподели опита си в сферата на корпоративната етика и разказа за работната група „Комплайънс“ към Германо-Руската индустриално-търговска камара.
Във форума взеха участие още Йоханес Беренс (ръководител на Икономическия отдел на Немското посолство), д-р Мая Найденова (вицепрезидент на ГБИТК и председател на консултативен съвет „Право“ към ГБИТК), Армин Филипен (Бианор Сървис и председател на новосформираната комисия „Комплайънс“ към ГБИТК), д-р Митко Василев (главен управител на ГБИТК), Албена Харалампиева (КПМГ България), Кирил Пангелов (Комисия за защита на конкуренцията), Весела Станчева (Адвокатско дружество Джингов, Гугински, Кючуков и Величков), Марина Стефанова (Българска мрежа на Глобалния Договор на ООН).
