Българските университети са изправени пред сериозна криза на конкурентоспособността – както на вътрешния, така и на международния пазар. Основната причина е остарялата система на финансиране, която не отразява реалните разходи на висшите учебни заведения. Това неминуемо ще доведе до по-високи такси за обучение и отлив на студенти, коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Проф. Темелкова прогнозира, че в следващите години таксите ще достигнат нива, които са недостъпни за много български семейства. По този начин висшите училища ще станат ценово неконкурентоспособни и на международния образователен пазар.
Спешна промяна в модела на финансиране е от съществено значение, за да се избегне задълбочаването на проблемите и създаването на все по-големи дефицити във висшите учебни заведения. Въпреки временните мерки, като намалението на таксите за първокурсниците и ограничението на увеличението за останалите, проблемът е системен и изисква комплексен подход.
В момента държавните университети получават субсидии на базата на формула, която взема предвид редица показатели – брой студенти, академични постижения, научна дейност, реализация на завършилите и др. Въпреки това, реалните разходи за възнаграждения, поддръжка на сгради, научна дейност и капиталови нужди надвишават значително предоставеното финансиране.
Увеличението на разходите, съчетано с бавното актуализиране на субсидиите, води до неизбежно повишаване на таксите за платено обучение. Това тенденция не само затруднява достъпа до висше образование за българските студенти, но и намалява привлекателността на страната ни за чуждестранни студенти.
Намаляването на таксата за платено обучение с 40% е временно решение. Тези студенти са важен ресурс за трудовия пазар и допринасят за свежест и разнообразие в академичната среда. Примерът с Аграрен университет в Пловдив, чиито такси са по-високи от тези на подобен университет в Италия, е показателен за загубата на пазарен дял.
Друг ключов проблем е ниското ниво на заплатите на преподавателите в сравнение с други обществени сектори, включително училищното образование. Обещаните увеличения не са достатъчни и не са адекватно отразени в модела на финансиране, което понижава престижа и конкурентоспособността на академичната професия.
Минималната заплата на асистент в държавен университет е 2780 лв., което трябва да се промени. Необходимо е да има разлика в заплащането на преподавателите спрямо другите сектори.
Освен това, инфлацията и поскъпването на строителните материали обезценяват капиталовата база. Трябват инвестиции в модернизацията и поддръжката на университетската инфраструктура.
Съветът на ректорите вече е изготвил предложение за нов модел на финансиране, който отчита индивидуалните особености на всеки университет.
