Изкуственият интелект (AI) често е описван като най-трансформиращата технология на века. Едно от най-смелите му обещания е появата на напълно автономни автомобили. Десетилетие ни се казва, че инцидентите ще изчезнат, трафикът ще се облекчи, а алгоритми ще ни возят, докато ние си почиваме. Но наистина ли това е напът да се случи?
Въпреки шумните обещания и постоянно изтичащите крайни срокове (списъкът с несполучливи прогнози на Илон Мъск по темата е толкова дълъг, че има собствена страница в Wikipedia), производителите все още не са пуснали масово автомобили с висока степен на автономност.
И така, ще се случи ли това някога или визията за напълно автономно шофиране е просто сложен трик, целящ да подхрани ентусиазма около AI и да повиши стойността на акциите на технологичните гиганти?
Какво е състоянието днес?
Прогнозираните дати за появата на наистина автономни превозни средства (известни като Ниво 5, способни да работят без никаква човешка намеса) дойдоха и отминаха. Напредъкът е по-бавен от очакваното, но все пак съществува.
Най-големият успех досега са роботакситата.
Waymo (собственост на Google/Alphabet) оперира успешно в американски градове като Финикс и Сан Франциско, превозвайки десетки хиляди пътници всяка седмица.
В Китай компании като Baidu и Pony.ai предлагат подобни услуги в мегаполиси като Пекин и Шанхай.
Друг голям играч е WeRide, която разшири дейността си отвъд таксита и вече произвежда автономни товарни микробуси (робовани), самоуправляващи се автобуси (във Франция) и дори роботизирани метачни машини (в Сингапур).
А какво се случва с частните автомобили? Там напредъкът е значително по-бавен. Все още никоя компания не е получила разрешение за продажба на превозни средства от Ниво 5 на частни лица.
Технологията „Full Self-Driving“ на Tesla все още изисква напълно внимателен човек зад волана, което я класифицира далеч под пълната автономност.
Реалният напредък е при по-ниските нива. Mercedes стана първият производител, получил одобрение в САЩ за Ниво 3 – това позволява на водачите да свалят ръце от волана при определени условия (като задръстване на магистрала), но трябва да са готови да поемат контрола незабавно.
Други производители като Ford и GM също въвеждат усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS), като шофиране без ръце по магистрала. Тези по-малко бляскави, но постижими функции позволяват на производителите да автоматизират процесите постепенно и да оценяват въздействието им.
Какви са пречките?
Препятствията по пътя са смесица от технически, регулаторни и обществени.
Технологични предизвикателства: Остава притеснението за безопасността след няколко фатални инцидента. Въпреки че статистически автономното шофиране вече може да е по-безопасно на километър от човешкото, системите все още се затрудняват изключително много с неочаквани и нестандартни ситуации (т.нар. "edge cases") – като например да се справят с хаотични и непредвидими човешки шофьори. Експерти смятат, че може да минат десетилетия, преди технологията да е готова за натоварени градски райони.
Регулаторни пречки: Напредъкът често е спиран от инциденти. Cruise (собственост на GM) загуби разрешителните си в Калифорния, след като автомобил на компанията влачи пешеходец. Дори в щатите, които позволяват автономни коли, разрешителните са само за автопаркове (като роботаксита), които се наблюдават стриктно и оперират само в географски ограничени зони.
Обществено доверие: Това е може би най-голямото предизвикателство. Според проучване на Американската автомобилна асоциация (AAA), едва 13% от гражданите на САЩ са готови да се доверят напълно на автономни автомобили. Макар тази цифра да бележи лек ръст (от 9% предходната година), очевидно производителите имат дълъг път, преди да спечелят доверието на хората.
Пътят напред
Мечтата за автономност от Ниво 5, при която можем да спим, докато колата ни вози, остава далечна. Това, което работи днес, са географски ограничените роботаксита и системите за подпомагане (Ниво 2 и 3) в частните автомобили.
Ще стигнем ли до пълна автономия? Вероятно да. Но напредъкът ще бъде бавен и неравномерен. Внедряването ще започне в технологично напреднали градове (като Силициевата долина и Шънджън) с прогресивни регулации. В крайна сметка, бъдещето на автономните автомобили зависи не само от разработчиците, но и от законодателите и желанието на обществото да ги приеме.
