България се нарежда сред едва трите държави в Европейския съюз, които отчитат ускоряване на инфлацията на месечна база през януари. Този тренд е в контраст с общото забавяне на ценовия ръст в общността и еврозоната. По данни на Евростат годишната инфлация в еврозоната е спаднала до 1,7% през януари 2026 г. спрямо 2,0% в края на предходната година.
Регистрираното равнище в страните от валутния блок е най-ниското от септември 2024 година насам. За сравнение, през същия месец на миналата година инфлацията в еврозоната е била значително по-висока – 2,5%. В рамките на целия Европейски съюз годишният темп на цените е достигнал 2,0% през първия месец на 2026 г.
Тези стойности бележат най-ниското ниво на инфлация в Съюза от април 2021 година насам. През януари 2025 г. показателят за общността е възлизал на 2,8%, предава БТА. Най-стабилни ценови равнища се наблюдават във Франция с 0,4%, Дания с 0,6%, както и във Финландия и Италия с по 1,0%.
На другия полюс с най-висока годишна инфлация остават Румъния, Словакия и Естония, съответно с 8,5%, 4,3% и 3,8%. В България годишният показател за януари 2026 г. се фиксира на ниво от 2,3%. Предизвикателството пред страната ни е месечното ускорение, което достига 0,6% спрямо едва 0,1% през декември.
Подобно нарастване на ценовия натиск поставя България в изолация спрямо по-голямата част от държавите членки. Статистиката показва, че в 23 страни от ЕС инфлацията се понижава, докато едва в три е отчетен растеж. Тази динамика очертава различните икономически реалности в рамките на единния пазар в началото на годината.
Анализът на факторите сочи, че най-голям принос за инфлацията в еврозоната имат услугите и хранителните стоки. Услугите формират 1,45 процентни пункта, докато храните, алкохолът и тютюневите изделия добавят 0,51 процентни пункта. Неенергийните промишлени стоки имат минимален принос, а енергията дори действа оздравително с отрицателен принос от минус 0,39 пункта.
