Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание влязоха в ожесточен спор относно мерките, заложени в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година. След продължили около час дебати, народните представители все пак одобриха предложения проект с 12 гласа „за“, 8 „против“ и без въздържали се.
По време на първото гласуване в ресорната комисия, лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев остро порица проекта, заявявайки, че ПП няма да го подкрепят. Той подчерта, че новият бюджет не носи положителни промени, като се взимат повече средства от работещите, без да им се предоставят допълнителни права. Василев посочи замразяването на максималната пенсия и всички други плащания на нивата от 2025 г. като сериозен пропуск.
Друг ключов проблем, според Асен Василев, е предстоящото увеличение на осигуровките през следващите години, тъй като управляващите не са се отказали от намерението си да увеличат данъчно-осигурителната тежест. Депутатът открои и липсата на публичност пред пътната карта за реформа в пенсионната система, като констатира, че „скандалните политики“ са отложени за бъдещи години.
Мартин Димитров от ПП-ДБ също обяви, че формацията му ще гласува „против“ както бюджета на ДОО, така и срещу тези на НЗОК и държавния бюджет. Той настоя управляващите да представят конкретни мерки за подобряване на събираемостта на приходите и поиска от социалния министър Борислав Гуцанов да разясни реформата в ТЕЛК комисиите, питайки кои вече изпълнени реформи властта може да посочи.
Венко Сабрутев изброи три причини бюджетът на ДОО да бъде отхвърлен: високите осигуровки, таванът на максималния осигурителен доход и скъсаната връзка между вноски и получени права, както и липсата на фокус върху децата на България в бюджета. „Възраждане“, чрез Димо Дренчев, и партия „Величие“, с Мария Илиева, също заявиха, че няма да подкрепят новия вариант.
Богомил Манов от Фискалния съвет алармира за противоречива тенденция: темпът на ръст на разходите изпреварва този на приходите от вноски, което неизбежно ще доведе до натиск за увеличаване на осигуровките и данъците. Той смята, че трябва да се засили диференциацията между пенсиите, тъй като сегашното ограничаване на възможностите за увеличение на максималните пенсии спрямо минималните ще влоши тенденциите.
Манов призова за възстановяване на връзката между направените вноски и правата при определяне размера на пенсиите, както и да не се извеждат социални плащания от пенсионната система. Приветства се увеличението на вноската за издръжка на деца до 2-годишна възраст.
От страна на бизнеса, представителите показаха различни позиции: Мария Минчева от БСК изрази благодарност за премахването на планираното увеличение на пенсионните осигуровки. Боян Николаев от КРИБ заяви подкрепа за бюджета, призовавайки за „оставяне на революцията за догодина“ и фокусиране върху постигнатото.
Ася Гонева от КНСБ обяви подкрепа за бюджета в сегашния му вид, акцентирайки върху важността от хоризонталната политика по доходите от 10%. Тя изрази несъгласие с намаляването на максималния осигурителен доход до 2300 евро и отбеляза, че не е постигнато съгласие с работодателите за минималните осигурителни прагове, надявайки се на бъдещи промени в пътната карта.
Ваня Григорова от „Солидарна България“ посочи липсата на средства за заплати на медици и транспорт, като подчерта, че при дефицит от 6.5 млрд. лева във фондовете на НОИ, трябва да се търсят сериозни източници на финансиране.
Социалният министър Борислав Гуцанов заяви, че не е очаквал подкрепа от опозицията, но подчерта, че е постигнат баланс между предложенията на правителството и вижданията на бизнеса и синдикатите. Той изрази задоволство от запазването на швейцарското правило за пенсиите и увеличението на минималната работна заплата, призовавайки да се гледа на чашата като наполовина пълна. Гуцанов призова да не се лобира за втория и третия стълб на осигуряването преди финализирането на пътната карта, където основни теми ще са максималните осигурителни доходи.
