Следващите шест месеца са от решаващо значение, тъй като влиза в сила Директивата на ЕС за прозрачност във възнагражденията. Тези нови разпоредби целят премахването на дискриминацията при заплащането, което ще доведе до съществени промени във взаимоотношенията между работодатели и служители.
Основен фокус е поставен върху обявите за работа, където вече трябва да бъде ясно посочен стартовият диапазон на възнаграждението, базиран на обективни критерии. Това елиминира въпросите, насочени към очакванията или текущото заплащане на кандидата по време на интервюто. Настоящите служители придобиват право да изискват информация за средното заплащане на колеги с идентична или сравнима работа, като това включва и разбивка по пол, макар че запитвания за конкретни индивиди няма да бъдат допустими.
Директивата също така забранява клаузи в договорите, които възпрепятстват служителите да обсъждат помежду си своите възнаграждения. Критериите, използвани за формиране или увеличаване на заплатите, трябва да бъдат публични, обективни и неутрални по отношение на пола. Тези правила са приложими както за частния, така и за обществения сектор, в контекста, в който в ЕС мъжете получават средно 12% по-високи заплати, а разликата при пенсиите е двойна.
Компаниите с над 250 служители ще бъдат задължени да предоставят на регулаторните органи данни за разликата и медианната разлика в заплащането между половете, както и за разпределението на бонусите и заетостта по нива на заплащане. Постепенно, до 2031 година, това задължение ще обхване и по-малките бизнеси. При наличие на необоснована разлика от над 5% между половете, която не бъде коригирана в рамките на шест месеца, държавите членки ще предприемат "подходящи мерки", включително обезщетения за дискриминираните служители. При съмнение за дискриминация, тежестта на доказване пада изцяло върху работодателя.
Бизнесът изразява сериозни опасения, като Българската стопанска камара (БСК) посочва, че директивата ще генерира излишна бюрокрация, което е особено тежко за над 90% от малките фирми в страната. Зам.-председателят на БСК, Мария Минчева, подчертава сложността за малките „семейни фирми“ със смесени функции да прилагат закона стриктно. В отговор на необходимостта от транспониране на директивата, социалното министерство сформира работна група със синдикати и работодатели за изчистване на ключови понятия и определяне на институция, пред която служителите могат да търсят правата си.
Въпреки предизвикателствата по пътя на въвеждането, експертите очакват положителни резултати. Стела Юлзари, специалист „Възнаграждения и човешки ресурси“, смята, че въвеждането на правилата ще донесе ползи за всички чрез повишена прозрачност и по-ясна комуникация относно формирането на заплатите. Тя отбелязва, че всяка форма на яснота е полезна, но пътят до тези ползи може да бъде „стръвeн“.
