Съхраняването на данни върху стъкло може да звучи футуристично, но това е концепция, която датира от 19-и век, когато единични фотографски негативи са били запазвани върху стъкла. Днес тази технология забележително разширява възможностите си. Един малък лист стъкло вече може да побере няколко терабайта данни, достатъчни за съхраняване на приблизително 1,75 милиона песни (или музика с продължителност от 13 години).
Elire, рискова група, фокусирана върху устойчивостта, си сътрудничи с екипа на Project Silica на Microsoft Research, за да използва тази технология за техния Global Music Vault в Свалбард, Норвегия. Използвайки стъклени плочи на базата на силициев диоксид, те създават издръжлив архив, който е не само устойчив на електромагнитни импулси и екстремни температури, но и щадящ околната среда. Този иновативен трезор ще допълни хранилища като Global Seed Vault и Arctic World Archive, предлагайки цялостно светилище за музикално наследство – от класически опери до съвременни хитове и местни композиции.
Гледайки към бъдещето, Elir планира да разшири това трайно музикално хранилище чрез установяване на достъпни места по целия свят, като кани обществеността да взаимодейства с този обширен и непрекъснато нарастващ архив.
Промени в устойчивостта на центровете за данни
Огромната нужда от съхранение на все повече данни засилва необходимостта от устойчиви решения. Магнитното съхранение, макар и преобладаващо, е проблематично. Неговият ограничен живот налага често повторно копиране, увеличаване на консумацията на енергия и оперативните разходи с течение на времето.
„Магнитната технология има ограничен живот“, казва Ant Rowstron – инженер в Microsoft Research, работеща по Project Silica.
„Един твърд диск може да издържи пет години. Една лента може да издържи десет години. Но след като този живот изтече, трябва да прехвърлите информацията. И това, честно казано, е едновременно трудно и изключително неустойчиво, ако помислите за цялата тази енергия и ресурси, които използваме“, допълва тя.
Project Silica има за цел да прекъсне този цикъл. Разработен под егидата на Microsoft Research, той може да съхранява огромни количества данни в стъклени чинии с размер приблизително колкото подложка за напитки и то за период от хиляди години.
Ричард Блек, изследователски директор в Project Silica, добавя: „Тази технология ни позволява да записваме данни, знаейки, че те ще останат непроменени и сигурни, което е значителна стъпка напред в устойчивото съхранение“.
В случая те се записват в парче стъкло и се съхраняват на рафт, докато не са необходими. Веднъж написани, данните вътре в стъклото е невъзможно да се променят.
Симбиоза в облака – как работи технологията?
Project Silica е фокусиран върху пионерското съхранение на данни в кварцово стъкло. Това е осъществено в партньорство с екипа на Microsoft Azure. Тази връзка е симбиотична, тъй като Project Silica използва Azure AI за декодиране на данни, съхранени в стъкло, което прави четенето и писането по-бързо и позволява съхранение на по-големи обеми.
Данните се съхраняват в стъкло чрез процес от четири стъпки: запис с ултрабърз фемтосекунден лазер, четене през компютърно контролиран микроскоп, декодиране и накрая съхраняване в библиотека. Библиотеката е пасивна, без електричество в никое от хранилищата. Сложността е в роботите, които се зареждат, докато бездействат в лабораторията и се „събуждат“, когато са необходими данни. Те се катерят по рафтовете, донасят стъклото и след това се връщат обратно към четеца.
Блек казва: „След като приключим с писането на стъклото и го преместим в библиотеката, ние проектираме системата така, че тя никога да не може да се върне при писателя. Това е напълно неизменно.“
