„Ще се срещнем с всички технологични училища в България, за да проучим детайлно техните модели на работа. Целта ни е да набележим начините за скалиране на тези модели. Неотдавна БАСКОМ заяви, че не само секторът ни, но и бъдещето на икономиката като цяло се нуждаят от минимум още 10 технологични училища в България. Очевидно това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната. За постигането на тази цел е необходима политическа воля, постоянен диалог с институциите, дългосрочен ангажимент и контрол. От БАСКОМ сме готови да бъдем двигател на тези процеси", казва Наталия Митева, член на УС на БАСКОМ.
Представители на Управителния съвет на БАСКОМ, както и на компаниите-членове на асоциацията се срещнаха с представители на Асоциацията на завършилите ТУЕС (АЗТУЕС) в лицето на Теодор Панайотов и Светослав Сотиров. Двамата представиха както училището, в което ежегодно завършват 100 младежи, така и дейността на АЗТУЕС. От представянето стана ясно, че ТУЕС заедно с училището в гр. Правец са единствените действащи към момента средни университетски училища, създадени в края на 80-те години по модели на подобни училища в Япония, САЩ, Индия и Китай.
„Нашите проучвания показаха, че в Индия и Китай по онова време са създадени хиляди подобни училища, което обяснява и високотехнологичния бум на тези държави днес. Във Великобритания в последните години са създадени 50 такива училища в контекста на развитието на изкуствения интелект, което със сигурност ще даде своето отражение“, споделиха от АЗТУЕС. Според тях уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на алумни общността и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.
„ТУЕС стои между средното и висшето училище в България. Колкото повече такива училища има у нас, толкова по-качествено ще е образованието и по-развита ще е средата. Това училище не създава емигранти. Всички оставаме тук и създаваме добавена стойност за България“, категоричен бе Теодор Панайотов.
От БАСКОМ проявиха огромен интерес към начина, по който ТУЕС е успяло да привлече толкова преподаватели от бизнеса при наличието на силно рестриктивната нормативна уредба в това отношение.
Светослав Сотиров обясни, че педагози по програмиране и много други специализирани ИТ дисциплини за жалост не се обучават в България, и това е една от най-големите пречки при изграждането на технологичните училища. В ТУЕС има 26 преподаватели и учители педагози, и 54, които не са педагози, но този модел е изключение за българската образователна система. Той е възможен благодарение на факта, че училището е под административното ръководство на автономен университет, който взима самостоятелни решения и привлича преподаватели от бизнеса на граждански договори. В професионалните и профилирани училища под управлението на МОН това е невъзможно.
БАСКОМ и АЗТУЕС се обединиха около 3 базови условия за изграждането на бъдещите нови технологични училища, които следва да бъдат обсъждани на ниво МОН, местна власт и университети:
1. Отваряне на училищата за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България.
2. Диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицита на предмета/дисциплината, по която преподават.
3. Изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното университетско/технологично училище.
От АЗТУЕС изразиха готовност да се включат в работна група на БАСКОМ и да обединят усилия и експертиза за привличане на повече застъпници към каузата за създаване на минимум още 10 подобни технологични училища в цялата страна.
