Мнозина от вас вече са чули нещо за новия филм на талантливия режисьор Кристофър Нолън, записал името си със златни букви в историята на киното с шедьоври като "Интерстелар", "Генезис", "Батман в началото". Години след последната екранизация по Омир - тази на "Троя" от 2004 г., публиката очаква с нетърпение новия филм.
Той обаче счупи вече един антирекорд - трейлърите му събраха много повече негативни реакции, отколкото положителни. Ако обичате страстно голямото кино като мен, какъвто е вероятно случаят, щом продължавате да четете, позволете да ви кажа какво да очаквате и какво да не очаквате от филма и дали негативните реакции имат основание. Вероятно Нолън, в най-добрите традиции на филмите си за Батман, е успял да създаде един много динамичен екшън, в който Мат Деймън и компания се изправят последователно срещу разнообразни зверове от древногръцката митология и очаквано ги побеждават в напрегнати схватки.
Критиците пишат, че някои от тези сюжети повече приличат на откъси от филми на ужасите, отколкото друго, което може да се очаква - древните хора са изпитвали атавистичен страх от непознатото и Нолън е впрегнал творчески сили да пресъздаде у нас емоциите на хората, които преди 2500-3000 години са се наслаждавали на Омировата поезия и за които митичните зверове са били съвсем реални, макар и обитаващи далечни земи.
Зловещата физиономия на циклопа Полифем със сигурност дълго ще броди из въображението ни, точно като чудовището от "Лабиринтът на фавна", което вероятно е вдъхновило Нолън за конкретния образ. Със сигурност е реализиран блестящо и един от основните сюжети - за пътуването към дома, където вярната Пенелопа (Ан Хатуей) очаква своя съпруг и цар на Итака, подложена заедно с челядта си на бруталния натиск на ухажорите - всъщност един политически натиск, тъй като както и в древността, така и днес, държавите не могат да функционират без управници и продължителното отсъствие на елинските царе от домовете им със сигурност е предизвиквало големи сътресения.
Докато Пенелопа чака у дома, "Мат Деймън изнася филма на плещите си", както написа един критик, което означава, че в по-голяма част от времето екранът ще се запълва именно с неговите монолози и вълнения. Дотук всичко е наред и нещата са точно такива, каквито бихме очаквали от подобен филм. Но... Екранизацията на "Троя" преди две десетилетия доста вдигна летвата в този конкретен жанр и някак си, може би наивно, очаквахме да има поне опит да бъде надмината, макар че звездната игра на групата Брад Пит, Ерик Бана и Орландо Блуум бе много високо постижение само по себе си.
Ще започнем от по-дребните проблеми. Един от тях бе предмет на оживена дискусия в западните издания - за езика на филма. Мнозина от вас знаят, че има неписана традиция с десетилетни корени, такива филми да се заснемат на академичен британски английски, това в случаите, когато не се използват оригиналните езици. "Страстите Христови" с латинския, арамейския и иврита си остава явно непостижим блян за повечето режисьори, но тук летвата е не просто свалена, а заровена в земята, с използването на ежедневен език от улиците на големите градове, който звучи много странно, когато е въведен в митологичните сцени с огромен магнитуд.
Неслучайно един критик написа, че все едно гледа Батман - репликите звучат едно към едно с екшън, развиващ се 3 000 години след времената на Троя и героичното завръщане на Одисей. Това определено създава проблеми за всички, които са свикнали с шекспировите актьори и академичния английски в такива продукции. Следващият, доста по-голям проблем, е изборът на актьори за определени роли. Да, става дума основно за Хубавата Елена (Лупита Нионг'о), но също и за Менелай (Джон Бърнтал) и други. Тези дни в едно интервю Анди Саркис обясни, че твърде много уважава Толкин, за да сложи в новия си филм ("Ловът на Голум") на неподходящи места актьори, които не отговарят на описанията на автора. „Но не мислим да правим политически коректна версия на филма, в която избираме актьори просто заради самия кастинг и за да отмятаме кутийки. Така че [разнообразен кастинг] ще има само там, където е уместно."
Нолън обаче явно не мисли така и дори да не е провокация, както някои предполагат, изборът на Лупита Нионг'о за ролята на Хубавата Елена е доста странен, тъй като древните елини са имали строги критерии за красота и въпросът как е изглеждала въпросната Елена е получил доста ясен отговор от самите тях. Според Омир тя е "белоръка", а впоследствие подробностите са допълнени от Сафо, Еврипид и други автори - дългокоса, светлоруса, синеока. Древните общества са били често неосъзнати расисти и едва ли биха вдигнали голяма война за принцеса, която не отговаря на представите им за такава. Това се отнасяло и за мъжете. Векове по-късно Шекспир ще направи ревнивия Отело мавър, а Хамлет ще е описан като "черен", защото като датски принц няма как да е мавър, но е черен отвътре, в смисъл лош човек.
Проблемът с избора на Лупита Нионг'о се задълбочи от самата нея, тъй като тя успя някак си да заяви в интервю, че Омир е бил сексист и игнорирал жените. Малко странно твърдение при условие, че богините от древногръцката митология Атина, Афродита и Хера реално дирижират Троянската война, а поводът е красива смъртна жена. Подозираме, че младата и талантлива Нионг'о не е чела или не е разбрала в дълбочина творбите на Омир. Или че Нолън е изтрил боговете почти изцяло от адаптацията си.
Накрая стигаме до най-големия проблем на екранизацията на Нолън и това са достоверността, автентичността, реализмът, верността към оригинала, неща, които очевидно един Анди Саркис уважава, когато пресъздава епоса на Толкин. Кой не е чувал за Шлиман в наши дни? Шлиман, който увековечи името си като доказа, че Троя реално съществува и Омир е положил в основите на своята героична поезия съвсем реални исторически събития. Археолозите от няколко поколения вадят отново на бял свят артефактите на онази велика древност. Ние знаем как са изглеждали нещата в онази епоха - оръжия, брони, кораби.
Във филма на Нолън те не изглеждат както се очаква, тъкмо напротив - приличат на рециклирани реквизити от филм за Батман. Менелай с дългата руса коса (по Омир) е представен като плешив чичко, облечен и снаряжен като някой Робин Худ от 12 век, т.е. около две хиляди години по-късно. Редица критици посочиха, че във филма изцяло отсъстват гръцки актьори, почти нищо не е снимано и по местата, където протичат събитията. Чудовищата не отговарят на описанията, оставени от Омир, корабите са като плод на някаква нелепа игра с машината на времето. Почти нищо във визията на филма не отговаря на поетическите, историческите и археологическите реалности.
Съвсем наскоро "Варайъти" горещо похвали екранизацията на "Моана", защото във филма играели много полинезийци и всичко изглеждало автентично. Това си е точно така и е достойно за похвала. Полинезийската традиционна култура е много интересна и слабо позната на съвременните хора.
Седмици по-късно, явно рязко сменило критериите, същото издание заяви, че няма никакъв проблем с пълната липса на автентичност във филма на Нолън. Този агресивен морален релативизъм не е някаква новина, но някак си се надявахме Холивуд да е преболедувал поне отчасти епохата на зачеркването на квадратчета (по Анди Саркис) и да е започнал да прави стойностно и автентично кино, когато става дума за много важни събития от миналото. Едно от най-красивите неща на света, в който живеем, е многообразието в културата днес и в миналото, предлагащо вдъхновение на поколение след поколение. Някои от днешните хора обаче упорито държат да проектират себе си, своите вкусове и разбирания, своя стил и начин на живот, далеч назад в миналото. Да наложат своето върху хора, за които знаят твърде малко или нищо.
Този особен вид културен расизъм е много опасно явление, защото то от една страна създава някакво нелепо чувство за непогрешимостта на днешната епоха (а тя меко казано е далеч от съвършенството), от друга - системно заличава многообразието на миналото в представите на днешните и идните поколения. Милиони драхми и много талант може би ще се окажат пропилени в служба на хаоса, както биха казали древните гърци.
В този смисъл филмът на Нолън вероятно ще бъде един приятен и динамичен екшън, който обаче продава неосъзнато на зрителите още от същото зло - "зачеркване на квадратчета", заличаване на истината за миналото, налагане на днешните разбирания и стереотипи върху хора отпреди хиляди години, културна апроприация, унищожаването на културното многообразие. Разбира се всеки сам преценява дали ще инвестира в подобно кино или ще се надяваме, след поредния финансов провал, Холивуд най-накрая да се излекува поне отчасти от тази разяждаща и миналото болест, наречена "политическа коректност".
Ние, като цивилизовани хора от 21 век, сме длъжни да опознаваме и пресъздаваме миналото отговорно, без да го пренаписваме, без да заличаваме и подбираме - истината и само истината за миналото ще ни направи свободни. Особено когато става дума за един от структуроопределящите митове на нашата цивилизация.
