Краят на света - по Фукуяма или Хънтингтън

През 90-те години имаше две основни концепции за обяснението на света, които се конкурираха за вниманието на публиката. Първата беше най-добре формулирана от Франсис Фукуяма. Според него, а и според господстващите глобални елити, след края на Студената война беше дошъл и "краят на историята".

Този край значеше, че в обозримо бъдеще всички народи по цялото земно кълбо ще прегърнат либералния модел и че никога и никъде не може да бъде създаден по-добър модел за живот. Втората концепция не се отличаваше с подобна еуфоричност и беше най-добре формулирана от Самюъл Хънтингтън. Вместо за предстоящ "световен либерален рай", той говореше за "сблъсък на цивилизациите". Твърдеше, че няма как всички хора по земята да живеят по един и същи начин.

Най-малкото защото имат различна история, различна култура, различни традиции. Времето, а и днешните събития показват, че концепцията на Хънтингтън е много по-смислена и, най-важното, по-близка до реалността, от либералните трепети на Фукуяма и компания. Да, няма универсален модел, има различни цивилизации, които понякога дори се сблъскват помежду си. Къде е България тук? Ние сме славяни и православни. Да, голяма част от политическият ни и културен елит се е напомадил със западни мазила и мисли, че това е достатъчно, за да придърпа страната ни в хиперлибералния модел.

Не, изобщо не е достатъчно. България е част от православно-славянската цивилизация и винаги ще бъде част от нея. И щенията на нашия елит, който никога не е могъл да излезе от капана на папагалското повтаряне на поредната модност, нямат никакво значение.

Вижте още:

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...