Българите: Демокрацията, пазарът и преходът все още не са истински

Четирима от всеки петима българи споделят мнението, че преходът към демокрация и пазарна икономика в страната не е завършен. Според значителна част от анкетираните, демокрацията все още не е реална, а около 60% приемат твърденията, че България няма действащ пазар и че тайните служби от миналото продължават да влияят на живота.

Тези данни идват в навечерието на 36-ата годишнина от началото на демократичните промени. Резултатите са от независим телефонен сондаж на агенция „Мяра“, проведен в периода 12-17 ноември сред 807 пълнолетни български граждани. Социолозите подчертават, че макар подобни проучвания да дават обща картина, темата заслужава по-задълбочен анализ.

81,2% от запитаните не са убедени в истинската същност на демокрацията в България, като най-възрастните демонстрират най-силно разочарование. От друга страна, 57,6% не вярват в съществуването на действаща пазарна икономика, докато 35% считат, че българската икономика е реално пазарно стопанство. Интересен контраст се наблюдава при най-младите, сред които убедените в реалността на пазара са мнозинство.

Наблюдава се тревожен и любопитен симптом, който потвърждава предишни изследвания – както навремето се е смятало, че не сме живели в автентичен социализъм, така сега се откроява убеждението, че съвременните демокрация и пазар също не са истински. Социолозите отбелязват, че застаряването на обществото допълнително изостря това разочарование.

В съответствие с това, 78,2% от анкетираните смятат, че преходът все още продължава, докато само 15,5% са на противоположно мнение. Значителен дял от 60,2% също така изразява съгласие с твърдението, че Държавна сигурност продължава да упражнява влияние върху политическите процеси в страната.

Затруднения в оценката се наблюдават главно при по-младите, което може да се интерпретира като неяснота дали става дума за конспиративно мислене или за реална преценка на ситуацията. Въпреки това, мнозинството поддържа схващането, че близкото минало продължава да определя настоящето.

Логично, привържениците на управляващите партии показват по-благосклонни отговори. Данните като цяло отразяват обществено разочарование, но и надежда за алтернативни пътища. В същото време, проучването разкрива възможна наивност на обществото пред капиталистическите реалности и отбелязва съществуващи поколенчески разломи, посочват от „Мяра“.

Вижте още: