Въвеждането на мултифондовата система за допълнително пенсионно осигуряване в България отваря възможност за инвестиции на пенсионните фондове в инфраструктура, по модела, утвърден в Западна Европа. Това коментира Мирослав Маринов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на ПОК "Доверие".
Към момента тече дискусия за реализирането на публично-частни партньорства при изграждането и поддръжката на ключови държавни обекти като пътища, ВиК мрежи, училища и университети. Основната идея е възвръщаемостта от тези инвестиции да бъде насочена обратно към пенсионните фондове.
Този подход цели да запълни евентуални дефицити в годишния бюджет, които възпрепятстват подобряването и изграждането на необходимата инфраструктура. Според Маринов, пенсионните фондове са най-добрият възможен партньор в това обществено-частно взаимодействие.
Ако универсалните пенсионни фондове започнат да влагат капитали в инфраструктурни проекти, това неминуемо ще намали натиска върху бюджетния дефицит на страната. Става въпрос за обекти с пряко обществено ползване, което гарантира сигурността на инвестицията.
Средствата, които пенсионните фондове ще инвестират, ще бъдат използвани за изграждане на тази критична и важна инфраструктура, като ползването ѝ ще бъде възмездно чрез такса или приход. В резултат, тези приходи ще се върнат като доходност към самите осигурени лица, които са направили вноски, обяснява Маринов. Той смята, че този модел ще повиши доверието в българския капиталов пазар, тъй като пенсионните инвестиции ще се осъществяват чрез публични компании на борсата.
Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), Диана Йорданова, подкрепя идеята пенсионните дружества да инвестират в инфраструктура у нас. По нейни думи, това би развило капиталовия пазар в положителна посока и би дало възможност инвестициите да подкрепят българската, а не чужди икономики, което се случва в момента. Причината е, че близо 67% от портфейлите на фондовете се насочват зад граница поради „тесния“ характер на българския капиталов пазар за достигане на търсената максимална доходност.
Инвестициите в инфраструктура ще допринесат за диверсификация на портфейлите, като се очаква те да заемат около 10% от тях. Тази инфраструктура може да бъде транспортна, енергийна, дигитална или социална, като се запази високата надеждност на спестяванията по партидите на гражданите, което е в съответствие със световната практика. За да се гарантира сигурността на партидите, регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции ще бъде доразвита.
Йорданова изтъква още един ключов аргумент: включването на капиталовите пенсионни фондове в такива проекти ще освободи ресурс в държавния бюджет, който може да бъде пренасочен към социални и други политики. Тази информация е предоставена от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
През последните две години КФН определи минимална доходност от 4,72% за универсалните пенсионни фондове. Към края на юни, активите на пенсионните фондове надхвърляха 28 милиарда лева. Междувременно, Парламентът вече проправи пътя за необходимите промени в пенсионната система.
