Горещата тема е войната в Украйна, всеобщата амнезия за неудобните факти и пропагандата.
Факт номер 1
ТОВА Е ВОЙНА И РУСИЯ Е АГРЕСОР. ТОЧКА.
Осемдесет години след края на една кошмарна и кървава световна война с над 60 милиона жертви, Путин извърши немислимото и нападна суверенна държава. Не само суверенна държава, но и братски, не само на думи, народ. И загуби тази война в момента, в който произведе първия изстрел. Загуби тази война в момента, в който руснак вдигна ръка да убие украинец.
Независимо как се развие самата война, оттук нататък, той ще остане в историята като лидерът, подпалил Европа в 21 век. Защото реално, Путин подпали не само Украйна, той подпали Европа, подпали света. Тази война е най-вече цивилизационна и без съмнение, ще доведе до пренареждане на световния ред, връщане към двуполюсния модел и желязната завеса.
Изслушах внимателно речта на Путин за денацификация на Украйна и имам само един коментар: Да твърдиш, че цяла една нация е „нацифицирана”, е болно. Да избиваш украински цивилни, за да отмъстиш за избитите в Донбас цивилни, е болно. Едно престъпление не може да оправдае друго престъпление.
Да, Украйна не спазваше минските споразумения, но вместо Путин да я напада, да беше алармирал света, да беше викнал де що има комисии за правата на човека, да беше направил филми и репортажи за тези мъчителни осем години, в които цивилните на Донбас бяха подложени на терор.
Огромният провал на Путин е, че направи точно това, в което обвиняваше САЩ - нахлу в суверенна държава чрез “мироопазващи мисии” и „специални операции”, напук на международното право, използвайки безсрамни лъжи, с цел подмяна на законно и инсталиране на марионетно правителство. Русия изостави ролята си на геополитически играч от сферата на дипломацията и се превърна в агресор.
Дали Путин е вярвал, че го чака нов Крим, където ще го посрещнат като спасител? Дали е мислил, че наистина ще проведе „специална операция” с минимум цивилни жертви, бързо предаване на военните и инсталиране на марионетен режим? Ако е така, това говори за тежки грешки на руското разузнаване по отношение на военно-политическата ситуация в Украйна. Всъщност правителството на Зеленски се укрепи (при президентски рейтинг 25,5% към декември 2021 и сериозни обвинения в корпуция), военните на Украйна се бият като лъвове, а цивилните жертви са няколко хиляди. Тоест, ако е вярно, че Путин е разчитал да „сгъне” Украйна за 3-4 дни (това го говореха западните военни експерти в началото на войната), то реалността е съвсем друга – украинската армия не само оказва ожесточена съпротива, а на всичкото отгоре е и великолепно въоръжена.
Аз не знам какви жокери има в ръкава Путин и на какво разчита, защото към момента виждам само колосалните загуби за Русия от предприетата от него агресия: Безпрецедентен съюз на държавите в ЕС и НАТО срещу руската заплаха; Интерес на неутрални досега държави към влизане в НАТО; Мащабни антируски настроения; Изтегляне на чуждестранния бизнес от Русия, което автоматично означава дефицит на стоки и услуги, огромни дупки в бюджета и сериозна безработица; Колосален срив на рублата; Главоломно повишаване на цените; Тежки санкции и търговско ембарго; Нефтено ембарго и вероятност да се наложи да се обърне към източните пазари, където да продава на ниски цени; Икономическа депресия; Дипломатическа изолация; Болезнена деградация на цялата икономическа и социална инфраструктура; Емиграция на младите и несъгласните; Тежка цензура и контрол на медии; Репресивни мерки спрямо опозицията; Загуба на статута на държава с търговски преференции; Замразяване на Северен поток 2; Увеличено присъствие на НАТО по руските граници. А дори не съм започнала да смятам руските жертви на терен, деморализацията на голяма част от военните и цивилните, както и развенчаването на мита за православното братство, при изпратени 12 000 чеченци в Украйна.
Какво печели? Евентуални бездоларови плащания между Русия и страни като Китай, Саудитска Арабия, Индия; Все по-стягаща прегръдка с Изтока („глобална система на управление“ и „алтернативна система за глобален икономически растеж в Евразия”, която ще сближи Европа и Азия чрез „инфраструктурна свързаност“, високоскоростни железници и разпределение на енергийни ресурси).
Е да, Русия държи суровините и ресурсите. И ако реши да „наказва” Европа и САЩ, може да го направи, като спре износа на пшеница, газ, петрол, паладий, никел и т.н. Въпросът обаче е – самодостатъчна ли е Русия? Може ли да си позволи да накара народа си да затегне още три дупки на колана, за да навреди на Запада?
За съжаление, тези действия ще имат сериозни и необратими последици в най-близко бъдеще, но не само за Русия. Анализаторите предвиждат, че другите големи губещи от всяка гледна точка са Украйна, Европейският съюз (включително България) с предстоящо рекордно поскъпване на базова енергия, суровини и храни.
Моята лична позиция е пълна солидарност и предоставяне на безусловна хуманитарна помощ на украинските бежанци – особено майки с деца. Виж, военната помощ е нещо друго. Първо, все още никой не е отговорил ясно на въпроса, въоръжаването на Украйна означава ли въвличане на България във войната? Второ, какво точно ни чака, ако оставим атомната ни централа, например, без адекватна въздушна отбрана? Трето, ако тази агония продължи с месеци, ние няма ли да бъдем съучастници в удължаването й? Четвърто, голямата пропиляна възможност на България, бидейки културна, православна и донякъде дори историческа прародина на руснаци и украинци, беше ролята на активен посредник. Роля, която в момента играе Турция и затвърждава позициите си на макрорегионален играч.
Факт номер 2
САЩ ИЗИГРАХА ПРЕВЪЗХОДНО КАРТИТЕ СИ
Тук ще цитирам един материал на Wall Street Journal. На 22 декември 2021, два месеца преди самата инвазия, изданието публикува мнение на Джон Дени, изследовател в Atlantic Council – тинк танк, основан от Съединените щати и съюзническите държави, който де факто функционира като мозъчен тръст на НАТО. Материалът е озаглавен „Стратегическият казус с риска от война в Украйна“. Тезата на Дени е, че всеки възможен изход е в полза на американските интереси. Ако Путин се оттегли без сделка, ще бъде огромно унижение за него. Той би загубил образ и положение вътрешно в страната си и на световната сцена. Но Путин, тръгващ на война, също е изгоден. На първо място, това ще даде на НАТО повече легитимност, като изкове още по-силен анти-руски консенсус в Европа. На второ място, една мащабна атака ще предизвика следваща порция още по-унищожителни санкции, отслабващи руската икономика и способността й да си съперничи с Щатите за глобално влияние. Трето, една инвазия е вероятно да отприщи партизанска война, която би отслабила силата и духа на руската армия, като ще удари вътрешната популярност на Путин и ще намали влиянието на Русия в глобален план.”
Войната, започната от Путин, омаломощава Русия финансово и морално и отваря тлееща язва на руската граница. Нещо повече – тя слага край на американските притеснения за евентуален съюз между руските ресурси и германската (европейската) икономика.
Има ли право Украйна да влезе в НАТО? Разбира се, че да - би казал простодушно всеки нормален човек – всяка суверенна държава трябва да може да прави свободно своите геополитически и цивилизационни избори. Разбира се, че не, би казал всеки, който има три грама понятие от геополитика и международни споразумения по сигурността. Години наред Путин повтаряше, че интеграцията на Украйна в НАТО и нейното въоръжаване от западните сили представляват „червена линия“ за Русия и искаше „гаранции за сигурността ”. Историята помни вече един такъв казус (Карибската криза от 1962), когато Фидел Кастро се опита да сложи съветски ракетни бази с ядрено оръжие в Куба. И реакцията на САЩ по онова време е абсолютно правилна, защото това действие на руснаците поставя Съединените щати под заплаха от ядрена атака.
The Economist публикува обширна статия на професора по политически науки Джон Миършаймър, който застъпва тезата, че безразсъдното разширяване на НАТО е провокирало Русия. Неговата интерпретация на събитията изцяло противоречи на официалната медийна версия, която представя разширяването на НАТО като нямащо отношение към кризата в Украйна, а вместо това етикира Путин като полудял диктатор. Без да оневинява Путин (как изобщо може да се оневини политик, подпалил война?), Миършаймър заявява, че няма друга причина, поради която руският лидер атакува Украйна, освен ексзистенциалната заплаха за сигурността на Русия от агресивното раширяване на НАТО. И дори напомня множеството случаи, в които червената линия е била премината. „Моят прочит за причините за конфликта не би трябвало да бъде спорен като се има предвид, че много видни американски експерти по външна политика предупреждават срещу разширяването на НАТО още от края на 90-те години на миналия век. Американският министър на отбраната по време на срещата на върха в Букурещ Робърт Гейтс призна, че „опитът да се вкарат Грузия и Украйна в НАТО беше наистина прекомерен“.
Да си спомним и програмната статия на Кисинджър от 2014, в която заявява, че „Украйна не бива да влиза в НАТО”, защото отговорът на Русия ще бъде незабавен.
Единственият въпрос, който ми хрумва, е следният - щом експертите са знаели, че има една червена линия, която не бива да се пресича, защото Русия ще отговори с война на всяка заплаха за нейната национална сигурност, как така обрекохме Украйна на тази агония?
Факт номер 3
УКРАЙНА – ВСЕОБЩАТА АМНЕЗИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕУДОБНИТЕ ФАКТИ
Да, Украйна е жертва на ужасяваща агресия от страна на Русия. Но пък моралът и обективността изискват да погледнем в лицето ЦЯЛАТА истина, колкото и да е мръсна и нелицеприятна. Тук ще цитирам само официални медии, за да разсея масовата амнезия по отношение на конкретни събития от последните няколко години в Украйна:
bTV 2015: „Десетки етнически българи са загинали заради кризата в Украйна. За това съобщиха пред bTV организациите на нашите сънародници в страната в криза. Освен заради военните действия, някои са починали от глад… Колко точно са жертвите не се знае, заради характера на военните действия. Украинската армия не влиза в контактен бой, а воюва основно с реактивни снаряди.”
Дарик 2017: „Украйна ограничи правото на българското малцинство да учи на майчиния си език в разрез с подписаната и ратифицирана рамка за националните малцинства.”
Times of Israel 2019: „Гигантска свастика е окачена в украински мол”
Филм на Дойче Веле от 2017, посветен на батальоните Азов
2016: Филм на Оливър Стоун „Украйна в пламъци”
2018: филм “Донбаска пролет”
2017: В Украйна оскверниха паметника на Българските опълченци
2021: В Украйна оскверниха паметника на Хан Кубрат
Foreign Policy 2014 „Preparing for War With Ukraine’s Fascist Defenders of Freedom
The Times 2014 „Neo Nazis give Kiev a last line of defence in the east”,
Telegraph : “Neo-Nazis firghting pro-Russian seperatists”
ZDF Германия 2014 – журналистически репортаж показва свастики на каските и униформите на украински войници
WebCafe 2022: “Нацисткото петно на Украйна”
NBCNews 2022: “Ukraine's Nazi problem is real, even if Putin's 'denazification' claim isn't”
Atlantic Council и доклад на Amnesty International от 2018: „Украйна потъва в хаос от неконтролирано насилие, предизвикано от радикални групи и тяхната пълна безнаказаност. На практика никой в страната не може да се чувства в безопасност при тези условия”.
Истината е, че тези материали са хиляди, който има здрави нерви нека изгледа филмите на британски, немски и френски медии, ще ги приложа в края на статуса. Нека ви представя, обаче, двата ми любими материала:
2014, в телевизионно предаване, известният украински журналист Богдан Буткевич казва: „Донбас е не просто регион в ужасно състояние, там има редица проблеми, най-големият от които е, че е силно пренаселен с хора, от които никой няма полза. Ако вземем, например, само Донецка област, там живеят приблизително 4 милиона жители, поне 1,5 милиона от които са излишни. Не е нужно да „разбираме“ Донбас, трябва да разбираме украинските национални интереси. Донбас трябва да се експлоатира като ресурс. Не твърдя, че имам рецепта за бързо решение, но най-важното нещо, което трябва да се направи – колкото и жестоко да звучи – е, че има определена категория хора, които трябва да бъдат унищожени.”
bTV 2022: И последната новина от Украйна, засягаща 17 български граждани, 17 български моряци от преди дни: „Украинските войски държат българите на пристанището като щит. Като жив щит” – каза сестра на моряк в ефир. И ако трябва да избирам на кого да вярвам – на хлъзгавото правителство, което мълча цял месец по казуса, или на близките на моряците, аз нямам грам колебание.
Факт номер 4
ЗА ЛИЦЕМЕРИЕТО И ТИШИНАТА ЗА МРЪСНИТЕ ВОЙНИ
„Да се сравнява войната в Украйна с други войни е абсолютно неадекватно и примитивно” – чета аз. Оу, риъли? И защо така? Защото войната на Русия е варварска (вярно е), а войните на САЩ миришат на маргаритки, а не на петрол?! Хайде да си спомним САМО ЕДИН пример. През 1996 година журналист пита държавния секретар на САЩ Мадлен Олбрайт „Половин милион деца (500 000) са загинали (заради санкциите срещу Ирак). Повече, отколкото загиналите в Хирошима. Кажете ми струва ли си цената?”. Отговорът на Олбрайт: "Мисля, че това е много труден избор, но цената, според нас, си заслужава."
А да напомням, че САЩ влязоха в Ирак срещу една размахана епруветка и грандиозна лъжа, че Саддам има химически оръжия? Резултатът? 650 000 жертви. Та аз така и не разбрах защо да не броим точно тези жертви? А да напомням ли, че след „демократизирането” на Либия, днес в Либия ОФИЦИАЛНО има пазар за роби и това са новини на британския Time, а не на Комсомолска правда?
Факт номер 5
ПРОПАГАНДАТА Е КАЛНА И МРЪСНА. И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ
Странно или не, за фейковете прочетох първо в BBC. Британската медия пусна големи 3 статии (естествено, ще бъдат приложени в края на статуса) за фейковете във войната, а най-любопитното беше, че 80% от развенчаните фейкове бяха украински. А най-странното е, че една част от тези фейскове се публикуват не къде да е, а в сайта на украинското министерство на отбраната:
- Историята за избитите и посмъртно наградени героични граничари от Змийски остров – фейк
- Експлозия в жилищен квартал в Украйна, която всъщност е от Бейрут 2014 – фейк
- Експлозия в Мариупол, която всъщност е старо видео на удар на мълния по централа – фейк
- Свален руски самолет над Украйна, който всъщност е либийски правителствен самолет, свален от бунтовници над Бенгази през 2011 – фейк
- Стари кадри на самолети, участващи в парад в Москва, представени като летящи над Украйна – фейк
- Клип на въздушен бой, озаглавен „МиГ-29 от въоръжените сили на Украйна унищожава Су-35 на руските окупатори“, се оказва видеоиграта Digital Combat Simulator World - фейк
- Клип с унищожаването на руски войски се оказва стар клип от Сирия – фейк
- Снимка на украинско момиченце, изправило се срещу тежко въоръжен руски войник се оказва палестинче, застанало срещу израелски войник от 2012 – фейк
- Видео, показващо украински пилот, свалящ руски изтребител се оказва видеоиграта Arma 3 – фейк.
- "Духът на Киев”, избиващ руски войски – фейк
- Потопеният руски кораб „Василий Биков”, който после се появяви без драскотина в Севастопол (статия на Фигаро)
- Видеото, излъчено многократно и в България, с плачещия татко, който се сбогува с дъщеричката си, се оказва татко от Донбас, който качва детето в автобус за Москва – фейк
- Снимката на плачещия старец с трупове в краката му всъщност е от Донбас, а жертвите са избити при украинска бомбардировка – фейк.
И още и още и още. Напомням, че това са материали не на руска медия, а на BBC и други западни медии. Сега, аз разбирам, че по време на война е важно да се вдига духа на местното население, но тук има два големи проблема. Първо, тези фейкове са подигравка с реалните украински жертви, пострадали от руската агресия, защото с натрупването на информация за разобличени фейкове, започваш да се съмняваш в голяма част от новините, идващи от фронта. Тук ще цитирам едно съобщение, което получих на лични: „Ирини, ти разбираш ли изобщо какво се случва в Украйна? Аз вече нищо не разбирам. Чета украинците (то руски източници май вече няма), които хем казват, че пердашат яко руснаците, хем казват на Запада „Избиват ни, дайте ни оръжия”. Хем руската армия е станала за смях в Украйна, хем ни е страх, че тая скапана армия ще нападне България, Прибалтика и Полша. Нищо не разбирам вече.” И второ, тези фейкове предполагат, че читателят е тъпо говедо, което може да бъде хранено с малоумна пропаганда.
Най-мръсното и най-жестокото е, когато горещата война започне да се превръща в информационна. Това го видях още по време на войната в Сирия. Помня позорните статии и статуси на една кореспондентка, страдаща от тежки мисловни и морални дефицити, която бълваше лъжа след лъжа за цивилни, избити с химическо оръжие. Западът, обаче, има едно колосално предимство – никога не остава неразкрити мръсните тайни на собствените си правителства, макар това понякога да отнема години. По-късно западните медии публично опровергаха опорката, че Асад е унищожавал цивилното население, но не и въпросната кралица на фейковете. Все пак нито тя, нито нейната аудитория се интересуват от фактите и истината. Хайде да видим какво казват, обаче, самите Дойче Веле:
„Но дали това престъпление наистина е извършено от Асад? Или е дело на джихадистки бунтовници, целящи именно намесата на САЩ в Сирия?... "Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства", казва пред Дойч веле Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в Майнц....
Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, бе описано подробно още през 2014 година в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в "London Review of Books". Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. Според този документ, клонът на Ал Кайда в Сирия - фронтът ал Нусра - притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута (предградие на Дамаск) през август 2013 година всъщност е дело на бунтовниците. Според разследващия журналист, целта им е била да въвлекат американската администрация във войната срещу Асад....
Впрочем, въпросното химическо нападение в Гута бе извършено точно по времето, когато в страната пребиваваха американски инспектори по химическите оръжия. "Между другото те бяха поканени от Асад", подчертава експертът Гюнтер Майер. През март 2013 северно от Алепо също бе извършено химическо нападение, при което загинаха и войници от сирийската армия. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. "Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия", смята близкоизточният експерт....
Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовницити области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра”
Прочетете статията задължително. И ще разберете на каква ужасяваща дезинформация сме били подложени с години от журналистиката на капките.
Да, дезинформацията, истерията, демонизирането на врага като полудял изверг и представянето на един конфликт като борба между абсолютното добро срещу абсолютното зло, са стари и изпитани рецепти от хилядолетия, но те са дълбоко обидни, защото подценяват читателя и го третират като глупак, който ще клъвне на всичко. Оставям ги на хората с тежки финансови зависимости от САЩ или Русия.
И последно, понеже натискът да изпратим оръжие на Украйна от страна на стипендиантите на една чужда фондация е огромен, аз предлагам всеки, който иска България влезе във войната, да отиде доброволец на фронта. Украйна наистина има нужда от войници. Леко се притеснявам, обаче, че нашите военнолюбци искат презрения Ганя да иде да воюва, защото, както написа един политик „аз ще навредя на Путин повече зад компютъра”. Наскоро Байдън нарече украинците „иранци”, а г-жа Пелоси нарече Зеленски (с когото беше говорила едва преди час) Керенски. Разбира се, ако не влезем във войната, изпускаме златния шанс президентът на САЩ да благодари на Боливия, вместо на България, а г-жа Пелоси на Песков, вместо на Петков. Но все пак. Все пак.
------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=JrMiSQAGOS4&t=10s
https://www.youtube.com/watch?v=QeLu_yyz3tc
https://www.youtube.com/watch?v=Ke4xJo9Pukw
https://www.youtube.com/watch?v=U-P-tX04_LA
https://www.youtube.com/watch?v=S9SOVarOFJk&t=46s
https://www.youtube.com/watch?v=kIuFdMqWfzA
https://www.youtube.com/watch?v=Ch1nPT7G1d0
https://foreignpolicy.com/2014/08/30/preparing-for-war-with-ukraines-fascist-defenders-of-freedom/
https://www.bbc.com/news/60554910
https://www.bbc.com/news/60528276
https://www.bbc.com/news/60513452
https://www.military.com/daily-news/2022/03/02/ukraines-fighter-ace-ghost-of-kyiv-may-be-myth-its-lethal-war-morale.html?fbclid=IwAR1gYEi5me8j4IdiQKUA8uLfUMSPo3I_3SDL_S78TL4kR54dMQnXI16Xdd4
