Защо е толкова важно нашето "да!" на изпращането на оръжия към Украйна?
И защо е този натиск и нахално, и арогантно навлизане отвъд всякакви граници на допустимо поведение на един външен министър?
Важно е не, защото сме фактори с материалния принос, който може да направим. Защото някои допускат, че там продавали подареното оръжие. Но аз не мисля, че това е истинският мотив.
Всъщност, една система се разклаща от единици, които казват "не". Те са лош пример. Карат другите да се осъзнават и преоценяват изборите си. Да задават въпроси. Съвсем скоро да отказват и те да правят това, което им е спуснато от авторитетите.
Неслучайно в огромни зали, хипнотизиращите оратори се насочват и търсят погледите на най-недоверчивите, за да обърнат гледната им точка, защото всичките им усилия биха се оказали напразни за повлияване на аудиторията, ако не спечелят недоверчивите.
В нас дреме по едно малко дете, което или се подчинява в страх пред загуба на ресурси и одобрение, или се изправя и отказва, заявявайки, че може да се справи или само, или с група от съмишленици. Авторитетите от това "не" биват разклатени.
Тези два бутона биват натискани и на индивидуално, и на ниво общности.
Същото беше и с ваксините. Там, където имаше "не", имаше небивал натиск. Там, където авторитетът не уважава "не", е границата между приемам, че не искаш или те насилвам да поискаш под страх от загуба на ресурси или одобрение.
Помните ли със свинския грип какво стана? СЗО обяви пандемия с начало през март 2009 г. и финал през август 2010 г.?
Без ваксини, локдауни,задълителни маски и т.н. Същото щеше да се получи и с тази, ако не бяха изкуствено удължили хода и със затваряния, ваксини, които донякъде насилиха вируса да рецидивира и персистира. И всичко с огромни вторични ползи за натискащите.
Всъщност хората зад този небивал натиск над човешката свободна воля са едни и същи и не си научиха урока. Оказващите отпор също са едни и същи.
И сега натискат отново.
Защо тук отново има отпор?
И защо през "да" никога едни малки хора и народи няма да пораснат? Защото с "да" стоим в група, крием се зад нея, за да може тя да носи последиците. С "да" за военна помощ ние не се изправяме, а напротив оставаме онези малки и зависими дечиня, на които им казват, че ще ги обичат само, ако слушкат.
Изманипулирани не липсват отново! Както беше с ваксините - щяхме да правим добро на цялото общество. Сега трябва да се "изправим". Как? Като се наведeм пред чужда воля.
Истинта е, че зад това упорито българско "не" се крие тази природна мъдрост, закодирана в нашето ДНК, която ни посочва кое е добро според моментните нагласи и кое е ЗА добро с дългосрочен ефект. Именно този ни природен радар ни е запазил 500 години, въпреки неблагоразумието на раздираните от противоречия български царства и господарства, начело с алчни и продажни наши царе и царчета в края на 14 век, което ни е довело до падане под робство. Този вътрешен радар за онова, което е ЗА Добро, е съхранило духа и религията ни, когато строежът на черквите ни е бил ограничен до такива размери, че когато върви агата на кон, черквата да не е по-висока от неговия кръст.
В нашата история има предателства, има и разпятия, има и възкресения, защото в ключови моменти външното правилно не е било важно, а важно е било онова правилно, което е било съблюдавано зад високия селски зид.
Традицията на онова, което е по човешки справедливо, е закодирано в нашето ДНК. Помнете, че не им трябва решението на правителството, а душите на обикновените хора.
Там, обаче, битката им е загубена, защото не познават българска душевност - нито нашите управници, нито външните са в час!
И колкото купешки журнали от Францата да са вкарвали, и колкото мосюта Магавридиевци, Димитракиевци и стрини, събудили се една сутрин като мадам Злати, надянали купешки фустанели, да са им се възхищавали, винаги е имало по една мадмоазел Марийка, която не е щяла да им руча модите и политиките.
И заради такива като нея все още ни има. Изкуство е да оцеляваме, въпреки идиотската ни незрялост все да избираме идиоти да ни управляват.
Добри Войников хубаво им го е рекъл в "Криворазбраната цивилизация" през думите на незаразения от европските моди хаджи Коста.
"Европата все измисля туй-онуй и търси будали като нас да им вземе парите"
