Когато отговаряхме на критериите за еврозоната, не ни приеха по политически причини. Сменяха правила в движение. А вече не отговаряме и формално - защото имаме инфлация два пъти над средната за валутния съюз.
Не по-малко притеснителното е, че задлъжняваме стабилно и бързо, трупайки рекордни дефицити, а лихвеният спред между нас и немците вече се разтваря. Това неизбежно е лошо и за валутния борд, и за икономическата ни стабилност независимо, че банките ни заделят доста повече капитал и ликвидност от изискуемото - което е отлично.
Неприемането ни в Шенген намалява ползите от “свободния пазар” в ЕС, защото нашите превозвачи и тирове чакат по километрични опашки и губят пари. Заприличваме и на буферна зона по мигрантска линия, което е меко казано рисково за нас. Ужким всички сме равни, ама някои явно са по-по-равни. Заради кризата в Европа на власт идват партии, които освен разбираем политически национализъм, практикуват и вреден икономически такъв - гледат на търговията с другите като проблем. Това допълни ще засили антибългарския домашен натиск в Холандия и Германия.
Линк: https://bit.ly/3eh2xpN
Щеше да е разбираемо, ако тази липса на солидарност беше последователна - на нас да ни се правят отстъпки от споделянето на “свръхпечалбите в енергетиката”, измислено от Брюксел, или да няма натиск за затваряне на стратегическия ни ресурс за производство на ел. енергия като въглищни мини и ТЕЦ-ове, с които храним целия балкански регион с електричество…
Но да видим дали ще се преборим или все късата клечка ни се пада - и за слабите, и за силните ни страни. Време е за разумна защита на националния ни интерес.
П. П. Ако нереформирана и българофобска РСМ е допусната до преговори, защото сме го изгъргували я за “Шенген”, я за доближаване до еврозоната, значи не сме разбрали най-важния урок от собственото си минало като народ. Който прави компромиси с историята, езика и културния принос на предците си, получава презрение и остава с празни ръце и джобове
