Некои съображения:
1. Намесата на Мъск в политическите процеси на европейски държави е същата като на Америка за България и Сорос, но с различни цели. Ако някой е против, трябва да работи за изкореняване на принципа, а не на неудобните проявления. Останалото е лицемерие и нагаждачество.
2. Апетитите на Тръмп към Гренландия и Панамския канал отразяват близо 200-годишната доктрина Мънро (на името на автора й - някогашния държавен секретар и президент), че Западното полукълбо на тази планета е район, в който Америка ще има ексклузивна доминация. Само се питам къде отива "редът базиран на правила", който опитваха да ни втълпяват евроатлантиците. На практика амбициите на Тръмп към Гренландия и Панама са същото като амбициите на Путин към Източна Европа. Да видим само инструментариумът му с какво ще се отличава
3. Санкционирането по Магнитски на близкия до Орбан политик е пореден опит санкциите да се ползват с политическа цел. И да минират управлението на Тръмп, като му създадат затруднения и ангажименти, които не желае.
Зор да се приложат сега - в последните дни на Дядо Байдън, защото след две седмици вече няма да има желание за санкциониране.
Това, ако не е политизиране на санкциите, не знам кое може да бъде.
