На 2 април финансовият министър на САЩ предупреди "не ескалирайте, мислете за митата наложени днес по-скоро като таван" и призова за преговори. По-голямата част от света изглежда го послуша.
Виждаме началото на този процес. Бързата реакция на Япония вече ѝ осигури приоритетни преговори с Белия дом. Южна Корея я последва.
Други азиатски държави като Виетнам, Малайзия, Индия и Индонезия също проявиха интерес към преговори със САЩ вместо ответна ескалация. В ЕС също много държави призоваха за преговори преди ескалация. Засега изглежда, че на първо време това ще е подхода, което е по-умното решение, както вече писах.
Разбира се, ЕС трябва да предприеме други стъпки, за да изгради по-устойчива и независима икономика, но те отнемат време и не минават по линията на пряка търговска война. Забележете, впрочем, колко изолиран започва да става Китай в подхода си, дори в собствения регион. Има признаци, че юанът се оказва под значителен натиск последните дни. Това тепърва ще се следи. Отвъд океана, умният ход от страна на администрацията на Тръмп сега би бил деескалация.
Шокът причинен от обявените мита явно върши работа - много държави избират да преговарят, което значи, че имплицитно приемат рамките, в които Тръмп поставя търговските им отношения със САЩ. Това очевидно работи в негова полза и му дава голямо начално предимство при преговори. Да видим дали ще го капитализира.
От тук нататък тонът трябва да стане по-мек и партньорски. При сключено споразумение за сваляне на търговски бариери (вкл. регулаторни и други немитнически такива), по-големи инвестиции в промишлеността на САЩ или по-голям внос на американски стоки с по-висока добавена стойност, много държави вероятно ще получат значително по-ниски мита.
Макар че очаквам базовото ниво от 10% да си остане сравнително универсално. Разбира се, приоритетът за съществено възстановяване на загубени промишлени мощности си остава. И няма как да е иначе, ако САЩ иска да продължи да бъде най-голямата суперсила в света.
Всичко, което е пряко релевантно за снабдяването на армията Тръмп ще иска да може да се произвежда ако не на 100% вътрешно, то почти. И вероятно ще се търси в преговорите обвързване от търговските партньори да купуват повече от американската военна промишленост. Промишлени производства с висока добавена стойност в по-общ план също най-вероятно ще бъдат по-приоритетни. Но други неща като тениските и маратонките на Nike, например?
Тях мисля Тръмп ще е сравнително склонен да остави да се произвеждат в държави като Виетнам, стига да получи нещо в замяна. От Виетнам, впрочем, вчера обявиха, че са готови да купуват повече военна техника от САЩ.
Ето едно такова нещо. Това ли е "изкуството на сделката"? Предстои да видим. Все още има много начини по които цялото нещо може да се провали за САЩ. Тръмп си играе не с огъня, ами направо с динамит. Но засега нещата започват добре.
ПП: И помнете - без реване в казиното.
