Правителство без реформаторски идеи, с отчайващо ниска компетентност, създадено и дирижирано от Борисов и Пеевски и с плаващо мнозинство за подкрепа е рецепта за провал и след него ще има траурен марш поне за две партии: БСП и ИТН.
Старото ляво се самоубива днес и въпросът е единствено ще има ли ново ляво, но дотогава ето днешните геополитически новини:
В Германия, бъдещият слаб канцлер Мерц каза пред стоманодобивни работници в Бохум, че не вижда надежда за „зелена“ стомана, с която политиците залъгват профсъюзите на стоманодобивните предприятия. Ако не знаете какво е това, черната стомана се произвежда от енергия от изкопаеми горива, зелената стомана се произвежда от водород, но струва с 300 евро на тон повече и е напълно неконкурентноспособна.
Има и „сива“ стомана, която се прави с газ в процес, наречен парен метанов реформер, и „синя“ стомана, която е същата като сивата стомана, с добавена употреба на въглеродно улавяне. Немското правителство предложи на Тисен Круп субсидия от 700 млн. евро да правят зелена стомана и отказаха, това ви говори всичко.
Във Франция, великата ораторска реч на премиера Франсоа Байру в парламента не промени нищо. След всички разговори със социалисти, зелени и комунисти, те не чуха за спиране на пенсионната реформа и партията на Меленшон веднага внесе предложение за вот на недоверие срещу Байру. Целта е да разкарат Макрон, в крайна сметка. Засега искането за вот на недоверие се подкрепя от зелените и комунистите, но социалистите се въздържат. Франция я чака хаос.
В Израел, проектоспоразумение от три страници излага три-фазен план за решаване на конфликта в Газа: размяна на заложници, прекратяване на огъня и изтегляне на израелските части от Газа. Споразумението не изисква демонтиране на Хамас или изключването му от палестинската политика, нито позволява неограниченото присъствие на израелските окупационни сили в Газа.
Засега последна пречка е въпросът къде ще бъдат позиционирани израелските сили в новата буферна зона в Газа. Има реален шанс за споразумение в последните часове на администрацията на Байдън. Влезе ли Тръмп, играта става съвсем друга.
В Унгария успешно сляха министерство на финансите и икономиката, като министърът Нади каза, че министърът няма вече да е „просто счетоводител“, а ще задава икономическа политика и ще я подкрепя с финансиране. Има резон и може би и ние трябва да го направим, но не с Теменужка, моля, няма капацитет за това. Видяхме я как оправи енергетиката.
В Брюксел, Европейската народна партия ЕНП прие резолюция, с която не признава изборите в Грузия, новото грузинско правителство и призова за санкции на премиера и няколко министри, сред които кметът на Тбилиси и и бивш страхотен футболист на Милан Каха Каладзе и новоизбраният президент и бивш нелош футболист на Манчестър Сити Михаил Кавелашвили. Като гледам новото ни правителство, следващите ни управляващи като нищо са Гонзо и компания.
В Беларус, Лукашенко назначи нови министри на приходите и на търговията, като каза, че на правителството му „липсва дисциплина“. Новият министър на търговията е доскорошен служител на посолството им в Москва, като Лукашенко му даде задача да „анализира съветските търговски практики, за да намери начини за регулиране на цените и осигуряване на достатъчно вътрешно предлагане.“ Мисля, че половината население у нас с две ръце би гласувало за такива търговски практики.
В Чехия, удължението на Трансалпийския петролопровод (ТАЛ) до Прага е завършено. ТАЛ започва от Триест и минава през Германия и Австрия, с разширения към Чехия и Унгария. Проектът започна през ноември 2022 г. и струва 1.6 млрд. чешки крони (125 млн.лв.) Чехия е изключена от санкциите на ЕС за руски петрол до края на първата половина на 2025. Разширението на тръбопровода има капацитет от 8 млн. тона петрол годишно, което отговаря на вътрешното потребление.
В момента 58% от вноса на петрол в Чехия идва от Русия, а останалата част е през немския тръбопровод IKL. • В Сърбия, облаците над президента Вучич, който управлява безпрекословно от 15 години, неочаквано се сгъстиха след многобройни протести. Вчера Вучич призова опозицията да инициира референдум за неговото президентство, като обеща да подаде оставка, ако 50% плюс 1 гласува против него.
Вучич твърди, че референдумът е единственият вариант за измерване на подкрепата за него и цитира скорошно проучване, което показва, че 52% от анкетираните биха гласували против оставането на Вучич като президент, докато 34% биха го подкрепили. Ако съберат необходимите 167 гласа в парламента за референдум, като Вучич обеща 100 гласа от неговата партия, референдумът ще е март или април. • В Македония, правителството отвори за движение 15.5 км. участък от магистралата Градско-Дреново в централната част на страната. Участъкът е част от магистрала, свързваща Градско с Прилеп.
Цената на построяване на отсечката е 37.5 млн. евро, като 26.7 млн. евро са осигурени по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) на ЕС. Напомням, че преди седмица откриха друга 26 км. отсечка. При тази скорост и цени, да вземем да поканим македонски фирми да ни строят магистралите? По-добри са от нашите и по-малко крадат, със сигурност.
В Албания, централната банка предложи регулаторни изменения за значително намаляване на максималния ефективен лихвен процент (ЕЛП) за малки потребителски кредити.
Понастоящем максималният ЕЛП се определя на всеки шест месеца от централната банка въз основа на данни от кредитния регистър и се изчислява по формулата среден ефективен лихвен процент за всеки кредитен продукт и интервал, увеличен с една трета.
Предложените промени имат за цел да намалят максималния ЕЛП за заеми до 200 000 леки (4 хил.лв). Ние също имаме таван на лихвата на потребителските кредити, който никой не контролира сериозно. • В Брюксел, ЕК и Унгария може да постигнат споразумение за фискална корекция, необходима по процедурата за прекомерен дефицит. Унгария има средносрочен план за фискална консолидация, според който прекомерният бюджетен дефицит ще бъде коригиран под прага от 3% от БВП от 2026 г.
ЕК обаче има значителни резерви по отношение на бюджетната стратегия на правителството и поиска то да преразгледа прогнозите си за БВП, инфлация и лихвените разходи.
Също в Брюксел, еврокомисарят по разширяване Марта Кос заяви по време на реч пред евродепутати в комисията по външна политика на европарламента, че Албания и Черна гора са най-напредналите в процеса на разширяване на ЕС, като Албания се очаква да завърши процеса на затваряне на всички преговорни глави до 2027.
Според Кос има потенциал за 1 до 3 нови членове на ЕС по време на настоящия мандат на комисията, което, разбира се, е фантасмагория. И за капак предложи баскетболен мач между отбор на страни членки на ЕС и отбор на страни-кандидатки... Кос е словенка, бивш шампион на Югославия по плуване, бивш шеф на пресцентъра на правителството и бивш посланик в Швейцария и Германия.
В Украйна, финансовият министър Серхий Марченко оцени очакваната международна финансова подкрепа през 2025 на 39.3 млрд. долара.
През 2024 Украйна получи 41.7 млрд. долара международна финансова подкрепа. Очакват се 12.5 млрд. евро от ЕС по финансовия инструмент на Механизма за Украйна, включително безвъзмездна помощ от 1.5 млрд. евро, за които Украйна трябва да изпълни 56 показателя за реформи.
В Русия, добивът на петрол през 2024 е спаднал до 9.16 млн. барела на ден. Това е 4% намаление спрямо 2023 и 6% намаление спрямо 2022, дължащо се до голяма степен не на санкциите, а на политиката на ОПЕК.
80% от износа на руски петрол през 2024 е към Китай и Индия, и оттам върви като индийски към ЕС и САЩ. Сега знаете повече за света около нас.
