“Устойчивото ценообразуване” в производството на енергия значи по изкуствен и административно-идеологически път изкопаемите горива - нефт, газ, въглища - да се направят по-скъпи, отколкото биха били.
Такъв е случаят със “схемата за търговия с емисии в ЕС”, която на практика е произволно определен данък, наказващ електропроизводство от въглища, да речем. Размерът на “данъка” се контролира от бюрократите чрез увеличаване или свиването на “предлагането” на квотите, което наказва онези икономики, които в микса си разчитат повече именно на такива горива.
В резултат на това намалява количеството евтина и разпологаема енергия - респективно се вдига цената й, което удря доходите и стандарта на хората. И отлага прехода към по-добри производствени решения, обричайки конкурентоспособността на подобни икономики. А това важи с пълна сила за нашия случай.
Производствата просто мигрират в по-адекватна бизнес среда в Азия или САЩ и нито климатичните промени “спират”, нито ние сме по-щастливи от обедняването и загубата на работни места и енергийна сигурност.
Наличието на такава “схема” е пример за икономическа варварство - единственият начин да изберем дали да използваме една, или друга технология за производство на каквото и да било е ефикасността на разходите за това производство.
С една дума: икономическата логика и това да излиза сметката. Намесата в тези сигнали води до хаос, недостиг и икономическа дезинтеграция.
Новите технологии като ВЕИ, зелен/син водород, улавяне на въглероден диоскид и биомаса (никак не “нова” технология) са чудесна добавка на микса. НО: само икономически обоснованото им използване ще доведе до реален ръст в доходите ни и възможност за спестявания и инвестиции в развойна дейност и масово внедряване на нови решения.
Само тогава те ще заместят органично старите източници за производство на енергия за отопление/охлаждане, транспорт и индустрия - без които в момента цивилизацията ни по подразбиране е невъзможна.
