На 26-и април предстои осмото издание на Конференцията по управление на риска на Кофас под надслов „Стабилност в турбулентни времена“. Събитието ще събере на едно място водещи представители на бизнеса, икономически и политически анализатори, банкови и кредитни експерти, предприемачи, риск анализатори. „Не е тайна за никого, че ставаме свидетели на забавяне на икономиката, а рисковете пред бизнеса растат. Ето защо ще съберем експерти на високо ниво, за да обсъдим в реално време възможностите и полезните ходове в една подобна ситуация“, сподели Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Вижте какво още разказа той пред b2bmedia.bg за текущата икономическа обстановка у нас и навън, кои са основните фактори, определящи нивата на инфлация, как те биха се повлияли от държавната намеса, какво очертават прогнозите на Кофас за покупателната способност на домакинствата и каква е пазарна картина в близкото бъдеще?
Кои сектори в България действително са в най-затруднено положение в момента? Каква държавна намеса би била от полза за тях през 2023г.?
Бих искал да уточня, че оценката на положението на секторите в България се основава на множество фактори, които варират спрямо конкретния сегмент. За повечето от тях обаче има нещо общо и това е, че до голяма степен страната ни разчита на износа, който на практика съставлява 70% от нашия БВП. С други думи – намаленото търсене в страните, към които държавата насочва експорта, би затруднило и нашата икономика. В известен смисъл вече ставаме свидетели на подобна тенденция, тъй като отраслите в най-затруднено положение у нас (отчетено на база брой корпоративни несъстоятелности) са пряко засегнати от промените в глобалната среда. Това се отнася за хартиената промишленост, производството на месо и месни продукти, стъкло- и керамичната индустрия, дърводобива и дървообработването, петролния сектор.
Войната в Украйна е една от основните причини за рисковото състояние на повечето изброени сегменти поради затрудненото снабдяване с енергия и флуктуацията на цените през последната година. Индустриите пострадаха и от сътресения в получаването на суровини и материали, в следствие на прекъсване и прекрояване на глобалната верига на доставки.
Що се отнася до държавната намеса – тя може да се окаже нож с две остриета ако не бъде внимателно съобразена с дългосрочните цели на бизнеса. Споменавам това, защото ситуацията от последните 2 години ни научи, че ефективните мерки в подкрепа на предприятията трябва да се адаптират със същата динамика, с която се изменя икономическата ситуация. През 2020 г. Кофас отчете спад на корпоративната несъстоятелност в Европа след въведените правителствени мерки за подкрепа на бизнеса, които помогнаха на компаниите да подобрят ликвидността на плащанията си в разгара на пандемията. След като мерките бяха прекратени, наблюдаваме обратния ефект – още през 2021 г. се усети увеличение на броя дружества в несъстоятелност, а за изминалата година наблюдаваме умерен ръст в ЦИЕ. Причината е, че подкрепата от правителствата подпомогна „изкуствено“ така наречените „зомби компании“, които бяха на командно дишане именно заради финансовите мерки. Когато те бяха прекратени, ликвидността на тези компании рязко се понижи и голяма част от тях обявиха фалити.
Реферирайки към сегашната икономическа обстановка, целесъобразните мерки биха били всички такива, водещи към по-висока стабилност и предвидимост, като например насърчаване на чуждестранните инвестиции в страната и ефективното усвояване на еврофондовете. В допълнение, политическата стабилност в държавата е също толкова важна, колкото и финансовата, и оказва пряк ефект върху икономиката ни.
Какви са основните фактори, които продължават да поддържат високата инфлация у нас и могат ли някои от тях да отпаднат в близкото бъдеще?
Военният конфликт на изток определено допринесе за високите нива на инфлация, предвид затруднените доставки, които оказаха силен натиск върху производствата, а това се отрази в поскъпването на стоки и услуги за домакинствата.
Но тук трябва да направим следното уточнение - най-големи са рисковете, свързани с базисната инфлация – тази, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. Тя продължава да отчита растеж в множество държави от ЦИЕ, като е възможно да се разпространи и в различни сектори.
Въпреки това предвиждаме динамиката на това развитие да се забави, което от своя страна да охлади темповете на инфлационен ръст. Още в края на 2022-ра година общото увеличение на цените започна да се успокоява. За тази година прогнозата ни е, че ще спадне до 11,2% средна годишна процентна стойност, в сравнение с отчетените 15.3% за изминалата година.
Основен фактор, влияещ върху прогнозата ни е рестриктивната фискална политика, чиито инструменти вече забелязваме, че се прилагат от централните банки по отношение на лихвените проценти в ЦИЕ. Прогнозираме, че затягането ще продължи, в зависимост от динамиката, с която се развива инфлацията.
Налице ли е възможността българската, а също и европейската икономика да не изпадат в дълбока рецесия през следващите няколко години, а напротив – да имат добър ръст на БВП и нормализиране на производствата и на покупателната способност на населението? Кои са необходимите условия за това?
Налице са ред възможности и пред българската, и пред европейската икономика. Въпросът е, че съществена роля за тяхното развитие играе динамиката в световен план, която препуска твърде непредвидимо и нестабилно към момента.
Истината е, че най-значителният спад в световната икономика идва от развитите държави (без САЩ), като трендът се наблюдава най-вече в Западна Европа (+0,4% за 2023 г. в сравнение с 2,5% през 2022 г.).
Това от своя страна създава множество рискове пред бизнеса, на които всички ние ставаме свидетели. От особена важност е предизвикателствата да бъдат овладени адекватно и навременно така, че да постигнем поне известна стабилност и да не се стига именно до дълбока рецесия.
Към момента забелязваме известни положителни индикации в икономическия живот, които ни карат да отправяме една идея по-оптимистичен поглед над бъдещата картина. Само преди 2 месеца споделихме прогнозата си за ръст от 1,9% за 2023 г., което в действителност е бавен темп, особено в сравнение с последните години. Но от друга страна, пред страната ни се очертават някои добри възможности, свързани с ЦИЕ. Става въпрос за потенциалните релокации на производствата – тема, която поставихме на дневен ред още с идването на Ковид.
Понастоящем тази перспектива е дори още по-привлекателна за бизнеса, защото много компании осъзнаха, че сигурните доставки са по-важни от евтините такива. Също така, по-ниските разходи за труд все повече започват да бъдат водещ фактор, наред с подобряващата се инфраструктура. Като цяло регионът е подходящ за подобни инвестиции и това се усеща по показателите, които следим.
