Правителствата, предприятията и гражданите постепенно започват да осъзнават всички последици от продължителното въздействие на пандемичните политики и последвалите международни проблеми. Продължаващите геополитически сътресения, глобалните енергийни проблеми и ограниченията в доставките на храни и суровини, причинени от войната в Украйна, подхранват инфлационния натиск и създават криза на разходите за живот в много части на света. В същото време мега тенденциите (промяна в глобалната икономическа мощ, демографски промени, възход на технологиите, изменение на климата и недостиг на ресурси) продължават да предизвикват статуквото в икономически, екологични и социални области.
От гледна точка на конкретен бизнес, търсенето на нови и устойчиви начини за създаване на стойност на фона на постоянни смущения изисква гъвкав процес на планиране и корекция на курса за балансиране на бизнес операциите. Това е така, защото дългосрочната добавена стойност е едно от базовите неща, които следва да притежава една организация, за да съществува и развива своята дейност. Тази стойност се определя най-вече от нейните клиенти, независимо дали става въпрос за отделни частни потребители или корпоративни такива.
В настоящата нестабилна и рискова пазарна среда един от най-честите казуси, които идват на дневен ред пред компаниите, е свързан с насочването и преразпределянето на ресурси в отделните портфолиа като материали, хора, оборудване, финанси и т.н. Съществуват компоненти, които могат да спомогнат изключително много за плавното и разумно преминаване през настоящите предизвикателства, като същевременно не се измества фокуса от развитието в посока устойчив бизнес и по-продуктивна работна среда.
Оптимизиране на планирането
Мениджърите на отделните категоризирани звена и вериги за доставки играят решаваща роля в стратегическото планиране при намирането на тези оптимални пътища. Те следва да отговарят за оперативната ефективност, като същевременно управляват динамични структури на разходите – особено на нестабилни пазари. В допълнение поддържат комплексно вземане на решения, когато трябва да се направят трудни компромиси между марж и планове за приходи.
Все по-често организациите се борят с компромиси по отношение на устойчивостта. Трябва ли да се съсредоточат върху „печалба или цел“ – или върху „печалба и цел“? В момента дневният ред на разходите и печалбите е свързан с безпрецедентните ограничения на предлагането на пазара. Независимо дали чрез целенасочен избор, дали чрез пазарни изисквания, организациите следва да вървят по линията между критичните заинтересовани страни и проницателните акционери.
За да може махалото да се измести от печалба към цел и да бъде в състояние на равновесие, финансовите показатели и показателите за устойчивост трябва да се обединят. Модели за вземане на решения като ROSITM (възвръщаемост на инвестициите в устойчиво развитие) и Value Balance Alliance са елементи, които могат да помогнат за преминаването към тези желани резултати.
Оптимизиране на екосистемите
Планирането на оптимални пътища и срокове изисква разбиране на сложната среда, в която работим, множеството действащи сили и резултатите, които са уместни. Заинтересованите участници в нея могат да бъдат регулатори, политици, неправителствени организации, както и предприятия. Естеството на взаимодействията обикновено се съсредоточава около принципите на откритост, доверие и споделена собственост. Това може да се прояви в бизнес и технически стандарти, които улесняват обмена на данни и информация по веригата на стойността от край до край, отразяваща тези принципи.
Във времена на стрес връзката между хората винаги ще преминава тези граници въз основа на общи ценности за по-голямо благо. Независимо дали това е икономическо, екологично или социално благо, една взаимосвързана екосистема от хора, процеси и системи предоставя рецептата за процъфтяване на взаимоотношенията и източника на създаване на нова стойност.
Примери за такива отворени и съвместни екосистеми са Grameen Nippon, даваща възможност на жените да сложат край на бедността чрез микрокредити; или Catena-X – платформа за споделяне на данни за автомобили, която осигурява прозрачност на въглеродния отпечатък, социалните и екологичните стандарти.
Насърчаване на междуличностните умения в екипите
В допълнение към техническите умения, способността за овладяване на междуличностни умения – или поведение, което позволява на хората да успеят чрез човешка връзка – ще гарантира, че професионалистите са способни да работят и да доставят положителни резултати от проекти в бързо развиваща се среда с високо напрежение.
Тези умения включват комуникация, сътрудничество и творческо решаване на задачи. Без овладяването им проектите са обречени да отнемат повече време и да струват повече – проблеми, които могат да повлияят на доверието на служителите и бизнес партньорите, зависещи от съответните инвестиции за трансформиране и модернизиране на системите, на които разчитат. Това означава, че има все по-малко място за грешки, дълги срокове за изпълнение или проекти, надхвърлящи бюджетите си. Поне засега всички тези тенденции ще са доказано работещия начин за съхраняване на екипите и компаниите в повечето индустрии.