Така накратко обяснява създаването на първата съвременна общностна банка за развитие в Бразилия Едлиса Пейшото, режисьор на документалния филм "Палмас".История, достойна за множеството награди, които филмът получава впоследствие. През 1973 г. около 1500 бразилски семейства от квартала Conjunto Palmeiras, град Форталеза, са изгонени от домовете си и оставени без бъдеще. Докато се борят за своите права, част от тях решават не само да оспорват незаконните решения, но и да обединят усилията си за борба с бедността. Така се ражда първата общностна валута – Palmas. Днес с нея се разплащат над 6000 граждани, а с Palmas можеш да си купиш всичко в квартала – нова прическа, продукти за вечеря, бира в бара. За да не излизат парите извън общността.
Тази завладяваща история бе представена по време на първата среща на заинтересованите страни под наслов „Устойчивост и солидарност в икономиката“, организирана от Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП). Експерти от Бразилия, световен лидер в кооперативното движение, споделиха своя опит за борба със социалните, икономическите и екологичните проблеми на нашето съвремие чрез нови форми на коопериране, в които днес там са обединени над 10 млн. граждани. Годишно, кооперативите в страната регистрират 44,24 млрд. долара оборот.
„Търсенето на различна форма на икономическа реализация, в което устойчивостта и развитието да бъдат мерило за растежа, се наблюдава в целия свят. Това неизменно води и до по-справедливо разпределение на печалбата от произведената стойност. В Балканския институт работим в сътрудничество с 25 европейски организации и 10 организации от Латинска Америка, Африка и Азия, за да изследваме и популяризираме новите форми на социална и солидарна икономика в контекста на европейските държави. Това е важно и за „другата страна“. Днес 60% от потребителите в Европа вярват, че със силата на своите покупки, могат да променят реалността “, обяснява Димитър Матев, заместник председател на организацията.
Алтернативата се нарича социална и солидарна икономика. „Икономика, която поставя в центъра благосъстоянието на хората и планетата“, допълва Марина Стефанова, национален експерт по темата.
Промяна в ценностите се наблюдава и у нас. Според скорошно проучване над 15% от българските младежи заявяват, че солидарността означава съвместна дейност. Тази нагласа позволява обединяването на усилия и работа в общ интерес, а формата най-често е кооператив. Днес в Европа броят на кооперативите е нараснал с 16% от 2009 година и всеки пети гражданин е член на такъв. Накратко, това означава малко над 131 000 кооперативи, обединяващи 127 млн. членове. Цифрите за България са също респектиращи – почти 150 000 членове в 1932 кооператива.
