През 2025 г. 1 368 700 българи, или 21.2% от населението, са били под прага на бедност според данните на НСИ. Тези индикатори са ключови за проследяване на напредъка на страната в борбата със социалната изолация в рамките на ЕС. Общата линия на бедност за страната се фиксира на 866.67 лв. средно на месец за лице от домакинство.
Спрямо предходната година жизненият минимум се повишава с 13.5%, докато делът на бедното население намалява минимално с 0.5 процентни пункта. Без държавните социални плащания и помощи, равнището на бедност в България би се покачило от 21.2% до 29.0%. Ако от доходите се изключат и пенсиите, бедността би обхванала 45.4% от населението или с 24.2 пункта повече.
Данните показват, че 55.1% от пълнолетните българи под прага на бедност са безработни, като рискът е по-голям при мъжете. Делът на бедните сред заетите (18-64 г.) намалява до 11.8%, но при работещите на непълно работно време рискът е трикратно по-висок. Жените реализират с 2.2 процентни пункта по-нисък риск от бедност на работното място спрямо своите колеги мъже.
Образованието остава водещ фактор за икономическата стабилност, като 47.2% от работещите бедни са с начално или без образование. При хората със средно образование социалният риск намалява четири пъти, а при висшистите бедността достига едва 4.3%. Статистиката сочи още, че 52.3% от домакинствата с три или повече деца живеят в бедност.
Самотно живеещите възрастни над 65 години са изложени на 16% по-висок риск от бедност спрямо по-младите лица в същата позиция. При анализа по етнически признак най-висок е делът на бедните сред ромската група (65.5%), а най-нисък при българската (15.1%). Сред бедните от българския и турския етнос преобладават пенсионерите, докато при ромския – работещите.
Около 15% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, което е лек спад спрямо 2024 г. Тези затруднения засягат 55.3% от ромския етнос, 19.9% от турския и 10.0% от българския. Общо 1 868 900 българи са в риск от бедност и социално изключване, което представлява 29% от населението.
В домакинства с ниска икономическа активност живеят 241.5 хил. лица в трудова възраст, или 6.9% от населението. Делът на децата до 17 години в риск от бедност е 27%, като социалните трансфери намаляват този риск с 13.4 пункта. Почти 73.3% от децата, чиито родители са без образование, живеят в бедност срещу едва 6.7% при родители висшисти.
Материалните лишения засягат 26.7% от децата, като близо половината от тях живеят и в риск от бедност. Около 22.1% от децата не могат да си позволят почивка, а 17.5% са лишени от редовни занимания като спорт или музика. Децата от ромската етническа група са с най-висок дял на материални лишения – 73.5%.
Регионалните различия показват, че София-град има най-висока линия на бедност (1 304 лв.), докато в Силистра тя е едва 580 лв. Област Стара Загора регистрира най-висок дял на бедни (28.4%), докато област Враца отчита най-нисък процент (10.5%). В почти цялата страна линията на бедност нараства, като най-сериозен ръст се наблюдава в област Пазарджик – 33.3%.
