Разходите за персонал в публичния сектор трябва да бъдат ограничени до 10% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това заяви икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.
През изминалата година тези разходи за първи път надхвърлиха границата от 10%, достигайки над 11-процентен дял. Според Ганев това е безпрецедентно ниво в съвременната история на страната и е икономически неустойчиво.
В момента всеки четвърти зает в България работи в публичния сектор, което представлява 25% от общата заетост. Експертът подчертава, че този дял трябва да бъде редуциран до максимум 20%, за да се балансира пазарът.
Фокусът върху текущи разходи за заплати и социални помощи може сериозно да застраши икономическия растеж. Като негативен пример е посочена Румъния, където политическата криза и рекордният дефицит блокират развитието.
Автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в администрацията се нуждаят от незабавна промяна. Ако реформите се отложат за Бюджет 2027, вече създадените очаквания за ръст ще бъдат трудно преодолими.
Основна пречка пред оптимизацията е финансовата тежест при освобождаване на кадри. Действащите разпоредби изискват изплащане на 20 заплати при уволнение, спрямо 12 за оставащ на работа служител.
Министрите-реформатори често се оказват в бюджетен минус заради тези високи еднократни обезщетения. Решението може да бъде разсрочено плащане или създаване на външен фонд за покриване на разходите.
Съкращенията в администрацията не крият риск от масова безработица поради спецификата на трудовия пазар. Секторът на услугите има капацитет да абсорбира освободените кадри, които са предимно с висше образование.
България е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз, което улеснява прехода към частния сектор. Дори в по-малките населени места хората успяват да намерят реализация след затваряне на производства.
Приходите в хазната растат и бюджетът все още е под контрол, което позволява предприемане на мерки без драстични съкращения. Това е по-благоприятна ситуация спрямо кризата от периода 2009-2010 г.
Миналата година възнагражденията в държавния сектор изпревариха тези в частния след рекордно увеличение. Въпреки липсата на редовен бюджет за текущата година, ръстът на заплатите и пенсиите продължава.
Правителството трябва да даде ясен сигнал за стратегическо оптимизиране на административните разходи. Очаква се и внасянето на нови предложения в парламента за овладяване на инфлационните процеси.
Опитите за административно регулиране на цените чрез сравнителни сайтове често остават без фундаментален икономически ефект. Пазарът не страда от липса на избор, а от обща инфлационна вълна, подсилена от горивата.
Бюджетният дефицит е един от основните двигатели на инфлацията, тъй като стимулира прекомерно потребление. Високото кредитиране и засиленото държавно харчене създават инфлационен натиск, подобен на този в Унгария и Словакия.
Служебният кабинет на президента Радев започва проверки за наличие на скрити разходи и потенциални дефицити. Паралелно с това се анализира капацитетът за поемане на нов дълг и фискалните резерви.
