Проучването на несъстоятелността за Централна и Източна Европа на Кофас показва съществени различия в страните
Фалитите в България са намалели с 35,6% за 2016 г. и това е най-големият спад в региона на Централна и Източна Европа. В абсолютна стойност броят на компаниите с декларирано производство по несъстоятелност намалява от 592 през 2015 г. на 381 през 2016 г., което все пак остава 0,1% от действащите фирми. Това показват резултатите от годишното проучване на несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа за 2016 г., реализирано от Кофас и ползващо се с все по-голям авторитет като източник на информация за бизнеса.
Въпреки този благоприятен показател, компаниите с много висока степен на риск в страната ни по оценки на Кофас нарастват с 23,5% - от 51 800 на 64 000, което е 16% от всички предприятия в България и се дължи на нарастващ брой проблемни плащания. Очаква се също така темповете на спад на несъстоятелностите в страната да намалеят значително за тази година.
„Резултатът е впечатляващ, но не бива да бъде приеман с абсолютен оптимизъм. От една страна, той се дължи на подобряване на макроикономическите показатели на страната, ръстът на БВП за две поредни години, намаляваща безработица, увеличение при износа, ръст на вътрешното потребление в страната и други. От друга страна, броят на компаниите с много висока степен на риск, което е свързано и с тяхната задлъжнялост, нараства с цели 12 200 и това е сигнал за повишено внимание – отбеляза Милена Виденова, управител на Кофас за България.
В целия регион на Централна и Източна Европа ситуацията с несъстоятелността е малко по-различна. След 14% спад на фалитите през 2015 г., за изминалата година този показател вече е 6%. Експертите на Кофас изчисляват, че това са шест от 1000 компании в региона. Причините за тази ситуация са подобрената макроикономическа среда, случваща се благодарение на позитивното развитие на трудовия пазар, както и на други фактори. Въпреки това, несъстоятелностите все още са над предкризисните нива, с изключение единствено на Румъния и Словакия, при които фалитите са по-малко, отколкото в годините преди 2008 г.
При отделните страни ситуацията обаче е различна. В Унгария се наблюдава съществен ръст на фалитите – с 56,9%, а в Литва нарастването е с 35,2%. В случая на Унгария ръстът отчасти се дължи на по-големия брой официални затваряния на компании, докато в Литва статистиката на несъстоятелностите е повлияна от инициирания там от държавата процес на „прочистване“ на пазара на компании, които реално са във фалит.
Ситуацията по сектори също е достатъчно показателна. Някои от тях отчитат подобрение през миналата година, докато други срещат предизвикателства с ликвидността си. Секторът на строителството е изправен пред най-сериозни трудности. Икономиките в ЦИЕ бяха засегнати от преминаването към новия бюджет на ЕС и намаляването на инвестициите през 2016 г. с по-бавен темп на растеж на БВП (от 3,5% през 2015 г. до 2,9% през 2016 г.). По отношение на строителството, при повечето страни се наблюдава значителен спад, което доведе до влошаване на ликвидните условия за фирмите в сектора. За някои държави като Естония, Унгария и Русия, несъстоятелността на строителните компании представлява над 20% от общия брой процедури.
Тенденциите за региона като цяло са позитивни. Кофас прогнозира продължаващо намаляване на несъстоятелността на компаниите, макар и с по-слабо темпо – спад от 3,9% през 2017 г. и още 2,3% през 2018 г. Възстановяването на инвестициите се очаква да бъде особено продуктивно за сектори като строителството, транспорта и машиностроенето, както и индустрията за строителни материали. Независимо от това, недостигът на работна ръка ще остане пречка за развитието на бизнеса.
Кофас предвижда, че компаниите биха могли да изпитат някои предизвикателства, свързани с развитието на световната икономика и политическата несигурност. Последните включват евентуалните негативни последици от Брекзит и несигурността в Западна Европа.
